Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 243

Глава двадесета

Язон установи в новия изследователски комплекс най-добрия апарат за далечна връзка и прекара целия ден в безконечни преговори. За последните „следвоенни“ дни се бяха насъбрали много и разнообразни работи.

Пирянците вече се бяха поуспокоили, доколкото беше възможно за тях. Мета бе успяла да ги убеди, че главните им врагове все пак са били Морган и Мадам Цин, а не Язон. Така че актът на мъст, извършен от нея и Кърк и зафиксиран от автоматичните камери на „Конкистадор“, беше удовлетворил обитателите на Света на смъртта. Разбира се, в душата си Мета също си оставаше пирянка и на първо място у нея не можеха да стоят доводите на разсъдъка, но безграничната любов към Язон, изглежда, с годините бе надвила по сила любовта й към родната планета. Тя обаче и с ума си разбираше каква помощ бе оказал Язон на целия Пир.

Някои впрочем още продължаваха да мислят, че само за участието си в срамния „Вселенски тотализатор“ заслужава, ако не да го убият, то поне да го изгонят от Пир за вечни времена. В крайна сметка обаче надделя здравият смисъл. Огромните парични средства, постъпили в резултат на печалбата и военната победа на сметката на Света на смъртта, а също така и колосалните нови възможности за борба с местните твари — тези два аргумента бяха достатъчни и за най-тъпоумните като напълно достатъчна компенсация за понесения морален и материален ущърб.

И ето, след като си бе оправил взаимоотношенията със съотечествениците си, тоест с пирянците, Язон получи възможност да се заеме едни вид с вътрешна политика. Той беше планирал няколко разговора с други планети от Галактиката.

Отначало, още от самото утро, за да не избяга после от ума му в суматохата на деня, той поздрави Доли с петнадесетия й рожден ден. Момичето, разбира се, се зарадва. Тя прекрасно разбираше колко проблеми има само на главата си Язон, и това, че той бе запомнил датата, беше необичайно трогателно. А Язон й обеща да й прати и подарък, но най-добре щеше да бъде по думите му да й го връчи при срещата им. Той я покани на гости в Пир, защото в близко време нямаше намерение да напуска планетата. Каза няколко думи и на Робс. Момчето възнамеряваше сериозно да се заеме с учението си, и Язон му пожела всякакви успехи.

Най-дълго протече разговорът му с Роналд Сейн — за възможните съвместни проекти в бъдеще. Възникваха интересни идеи.

После с доста труд успя да издири Роджър Уейн на Касилия. Уейн бе изпаднал в ужас от положението си и правеше отчаяни опити да се скрие в дън земя. Не искаше ни да вижда, ни да чува никого.

— И все пак успях да ви открия, сър — с гордост изрече Язон. — Изобщо нямам представа защо сте ме следили. Сега това дори не е интересно. И тъй като вие не ми причинихте никакво конкретно зло, а и освен това си държа на думата, то тържествено ви обещавам: от парите, които получих като печалба, а по същество, като контрибуция, аз ще ви отделя обещаната сума, а именно дванайсет и половина мииларда кредита. Бих могъл да ги изпратя по междубанковите канали, но по-красиво ще е да ви ги връча в налични, още повече, че Мета е много вероятно скоро да се появи на Касилия. Не може да дочага мига, в който ще си прибере от вашия космодрум Диго любимия си „ненадежден“ звездолет „Темучин“. Какво мълчите, Уейн?