Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 242

— Първо обаче ще умреш ти — изхриптя Хенри, измъквайки с невероятно пъргавина сабята си.

Морган беше толкова близо до него, че заплахата прозвуче напълно сериозно.

И въпреки всичко той нямаше много големи шансове. Освен ако разчиташе на подкрепата на Хауърд. Навярно разчиташе. И напразно. Тони дори не се помести, а пистолетът на Мета вече сочеше право в челото на Морган.

— Само не стреляй! — изкрещя Кърк. — Това няма да е честно. Той няма огнестрелно оръжие.

В същия миг проумелият всичко Хауърд хвърли на Кърк сабята си, а Язон и Мета отскочиха в различни страни.

— Докажи ми, че умееш да сечеш не само жени и деца, — проръмжа Кърк. — Докажи.

И Морган реши поне да умре достойно. Той се защитаваше отчаяно и се оказа по-силен, отколкото можеше да се предположи. Но не по-силен от Кърк — такъв човек още не се беше родил в Галактиката. Вярно, че във фехтовката се усещаше определено преимущество на флибустиера. Кърк на два пъти беше ударен от мълнията на сабята на Морган и през разсечения комбинезон по рамото на сивокосия гигант потече кръв. Това обаче само усили яростта на пирянина. Накрая настъпи момент, в който Кърк успя да разгадае поредната хитрост на Морган и след като строши пръстите на врага си, той изби сабята от ръцете му.

— Ето, това е всичко — изхриптя пирянинът и вдигна сабята си над главата.

В този миг обаче под свода на залата прогърмя звънък женски глас:

— Не, не е всичко! Оръжието на пода! Ръцете на стената! Никой да не мърда!

Язон успя само леко да извърне глава и с периферното си зрение да отбележи застаналата в рамката на вратата мадам Цин с два пистолета си помисли: „Ама че глупачка! На такава само пози й дай. Истинските бойци знаят, че първо се стреля, а после да се гледат в огледалото…“

Мисълта му спря на това място, защото в този миг красивата главица на Мадам Цин изчезна, а вместо това на стената до вратата изведнъж се появиха причудливи дантеленоподобни арабески в червено-сиво-жълто. Мета винаги предпочиташе да зарежда пистолета си с патрони дум-дум.

— Казвах ви, че ще я убия! — радостно възкликна пирянката.

А мъдрият Кърк първо отсече главата на Морган, а после вече се огледа да види кой стреля.

Бервик явно също се бе заинтересувал откъде се разнася грохота на изстрелите, защото след малко се втурна в залата запъхтян в обкръжението на цял взвод войници от Специалния Корпус и нададе вой:

— Какво става тук?

Язон виновато разтвори ръце:

— Господин губернаторът на Ямайка се държа много невъзпитано с дамата. Нашите хора му преподадоха урок на добри маниери.

Това за дамата беше малко пресилено, разбира се, но какво значение имаше? Нали Язон просто искаше да се погаври над уважаемия представител на всички тайни служби. И го правеше с голямо удоволствие.

А Бервик като ням само оглеждаше с отворена уста залата и отчаяно се хващаше за главата.

— Не ви разбирам, господин Бервик — проговори невъзмутимо Язон. — Та вие сами ни разказвахте преди малко, че галактическото правосъдие е в много лошо състояние. Но ние все още не сме в галактическите простори, а се намираме на суверенна пирянска територия. А тук с правосъдието у нас проблеми няма.