Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 241

Ант Скаландис

— Истина е — отговори Язон, почти без да раздвижи устни.

— И всичко това си го измислил ти?

— Да, Кърк! — Гласът на Язон започна да укрепва. — Аз го измислих за нашето общо благо. Против чуждите хитрост и коварство понякога помагат само ответни хитрост и коварство.

Язон отдавна не беше виждал Кърк в такова състояние. Вождът на пирянците сякаш бе загубил дар слово, и само пистолетът му все изскачаше в дланта, а сивокосият гигант упорито го връщаше обратно в кобура.

— Мета — простена накрая той, — защо не го убих още тогава, преди много години?

— Кърк, опомни се! Всички ние тогава бяхме други. Съвсем други. А Язон е станал истински пирянин. И ти ще му простиш. Той действително искаше да направи всичко колкото е възможно по-добре. За всичко са виновни флибустиерите.

— Аз не само исках да направя всичко колкото е възможно по-добре! — озлоби се накрая Язон, който изгуби търпение в тая двусмислена ситуация. — А наистина го сторих! Разбирате ли, сторих го! Ние победихме!

— А защо в такъв случай тоя е още жив? — запита свирепо Кърк и посочи Морган с пръст, сякаш едва сега го бе забелязал.

Язон проследи яростния поглед на пирянския ветеран и разбра, че опасността бе отминала.

— Защо още е жив, питам? — Кърк вече се давеше от гняв.

— Такъв е той. — Язон спокойно довършваше врага. — Успя да спаси кожата си когато разбихме Звездната Орда. Надява се и сега да спаси кожата си. Такъв човек е. Готов е на всичко за пари. Ако бе узнал навреме за тотализатора, щеше да заложи без мигне. Разбира се, на пиратите. И щеше да изгуби. Но ти само го погледни, Кърк! Според мен, този недоубит звяр, това човешко нищожество отново счита себе си за победител. Губернаторският пост е явно повишение в сравнение на главатар на бандитска шайка.

— Не — вече тихо, но много твърдо заяви Кърк. — Няма да стане губернатор. Аз просто ще го убия.

Язон не успя да реагира, защото Морган неочаквано зави:

— Но ти няма да позволиш това да стане, Язон! Това е несправедливо!

— Какво каза, Хенри? Несправедливо ли? На теб тази дума позната ли ти е? А може би, ще ми кажеш, че умееш и да различаваш лъжата от истината? И доброто от злото? Нещо май по-рано не съм забелязвал тази дарба у теб. Затова пък много ценеше друго: жестокостта, подлостта, вероломството, любловта към шантажа… Спомняш ли си как искаше да дадеш Доли на пияните си дружки на поругание? И щеше да го направиш, ако не беше Стареца Сус. А как ни плени на Дархан? А колко невинни хора изби на Касилия и в космоса, при срещите със случайни кораби?

Язон се разпалваше все повече и повече, настъпвайки срещу Морган, сякаш искаше да изпревари Кърк и собственоръчно да убие ненавистния враг. С всяка фраза той го приближаваше все повече и повече и сега вече се намираше само на три крачки от главатаря на флибустиерите.

— Такива като теб аз нямам навика да считам за хора — каза Язон. — Ти си по-лош и от насекомо. На мен дори ми е противно да те смачкам собственоръчно. Но ще ми се наложи.