Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 212

Урановите крале пък на Дархан, разбира се, бяха изпратнили свои емисари на Касилия и под чужди фамилии заложиха големи суми във „Вселенския тотализатор“. Който имаше много пари, на него всеки бог във всички времена прощаваше нарушенията на забраните и дори неверието.

Радом. Един от най-първите граждани на планетата, авторитетът първи ранг Гроншик, също не пропусна да завърти колелото на фортуната, да изпита съдбата в голямата игра. За това, на кого трябва да заложи, той бе разбрал лично от Роджър Уейн, така че бе заложил на когото трябва. Само дето в момента, гледайки в екрана, където пълчища гладни шипокрили дохапваха едва шаващите тела на неговите приятели-пиратите, натъркаляни по залитата от кръв трева, Гроншик изпита истинска мъка. Не, не за изгубените милиони — на първо място в мисълта му беше главатарят на флибустиерите, с когото така добре се работеше.

„Напразно се пъхна в тоя ад, брател! — мислено кореше радомчанинът Хенри Морган. — Ох, знам си аз, напразно! Дори и да не те убият, няма повече да си старият Морган, няма… Какъв доставчик само беше! Какъв купувач! Винаги на едро, само на едро. А каква подкрепа само ми оказваше! — страдаше Гроншик. — Ех, не биваше при последната ни среща да си вземам обратно символа на късмета. На теб ти беше далеч по-нужен, проклети да са тия наши традиции!“

И накрая Клианда. Там бе станал най-удивителният случай, разказът за който обиколи всички видеопрограми на Галактиката. Един таксиметров шофьор, който бе поставил видеоекран на арматурното табло, така се увлякъл в хода на пирянските сражения, че на практика забравил, че е зад волана.

— Вижте, само погледнете, госпожо! — възхитено бълвал той с гласа на бейзболен коментатор, — вижте само как са го подредили оня!

— Кого? — не разбрала пасажерката, и този въпрос се оказал съдбоносен и за двамата.

— Ами ето го, госпожо, не го ли виждате? — започнал да обяснява таксиметровият шофьор.

Но тя вече нищо не виждала освен стремително приближаващият се осветителен стълб.

— Ей! — закрещяла ужасена жената, — а вие виждате ли накъде карате?

Въпросът й бил съвсем резонен, но малко закъснял. Стълкновението било невъзможно да се избегне. Впрочем, системите за безопасност сработили идеално: пасажирската седалка за миг катапултирала, като по време на полета се превърнало в стандартната обгръщаща възглавница, и в крайна сметка дамата се отървала само с лека уплаха, дори синини не получила, докато шофьорът него ден нямал късмет. Прекършеният на две осветителен стълб се стоварил върху нуклеомобила точно по оста на седалката му. С две думи, от таксиметровия шофьор не останало много за погребване.

Това беше първата жертва на пирянското сражение, настигната от смъртата на хиляди парсеци от мястото на събитията.