Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 19

Язон запали цигара колкото заради играта (макар че елементът удоволствие също присъстваше) и се обърна към Мета.

— Хайде обсъдим какво ще правим. Май до този момент не съм споделял с теб, че възнамерявам да се запозная с Морган по-отблизо, дори да го предразположа към себе си, да го опозная отблизо, и после вече да го натикам в капана. Мислех и върху едни, да кажем, по-силови варианти, но вече след разговора с Уейн разбрах, че можем да действаме само с хитрост. Двамата с теб трябва да се внедрим в бандата му. Така се е наричало това откак свят светува. И ако Морган повярва в искреността на нашите намерения, победата ще е наша.

— Не се съмнявам в актьорските ти способности — отвърна тя, — но според мен, всичко ще зависи от това, знае ли той откъде сме и какво представлява планетата Пир.

— Права си, всеки, който познава пирянците лично, ще е наясно, че те никога не могат да станат разбойници и грабители. Но… Тук, на Касилия, народът е удивително сив, като според мен дори и господин Уейн никога не е чувал за Света на смъртта, а пиратите, които знаят само да грабят наред, едва ли ще блестят с по-обширна ерудиция. Освен ако някога някои легенди за планетата Пир не са стигали до ушите им. Например, твърде е възможно да са дочули с чия помощ адмирал Джукич е разбил Звездната им орда близо до Земята. Но легендите с това са и известни, че почти цялата достоверна информация е изкривена до неузнаваемост, така че едва ли могат да представляват заплаха за операцията ни.

— Е, да се надяваме, че си прав — кимна Мета. — Тук обаче нещи ми се струва задушно. Честно да ти кажа, с удоволствие бих се върнала в удобното си кресло.

— Не възразявам. Вече изложих най-важното. Не забравяй за ролята ни, тъй като сме бандити, имаме си неприятности с властите, и затова искаме да се съберем с Морган, защото той е сила. Не го забравяй и успехът няма да ни изневери.

Лицето на Мета изведнъж стана отвлечено. Тя се замисли за нещо свое.

— Язон, спомням си за какво исках да те питам още по пътя до Касилия. Само ми отговори честно: защо въобще летяхме дотук? Специалната версия, предназначена за Роджър Уейн, мен не ме устройва.

Язон запали втора цигара и дълго мълча.

— Ако трябва да съм честен, и на мен самия не ми е съвсем ясно — произнесе накрая той. — Интуицията и по-рано ми подсказваше, че решението на загадката на Пир трябва да се търси някъде много далеч, възможно, дори и в друга Вселена. Но сега… Разбираш ли, сега страшно ми се иска отново да открия звездолета „Овен“ и родителите си. Твърде малко успях да разбера за тях и себе си.