Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 21

Ант Скаландис

— Не си права, скъпа. Никога не съм забравял главната ни цел. Просто натурата ми е такава — на играч. Разбираш ли? А в играта са възможни и извисявания и падения, успехи и грешки, паузи и стремителни нападения. Всичко това съм го преживявал, и то неведнъж, никога, запомни го добре, НИКОГА не съм претърпявал крупни загуби. Защото аз не съм обикновен играч — аз съм уникален играч. И тайната на уникалността ми до този момент не е известна дори и на мен. Може би, по някакъв странен начин, да е свързана с тайната на планетата Пир. Може би. Ето защо днес летим от Касилия до Дархан. Но много скоро ще се върнем в Света на смъртта, обезателно ще се върнем. А дотогава… нека все пак се върнем в удобните си кресла. Ще си поръчаме нещо за пиене, и може би ще успеем да дремнем преди кацането. Имам предчувствие, че на тая планета няма никак да ни е леко.

Двойката от лявата им страна неуморно продължаваше с любовните си забавления. А тройката отдясно бе навлязла в такъв дълбок транс, че човек трудно можеше да си представи как ще успеят да напуснат кораба след приземяването на Дархан.

На митницата възникнаха неочаквани труности. В паспорта и на двамата се мъдреше голям малинов орел — гербът на Касилия. Този щемпел служеше като изходяща виза за туристите, преминаващи през паспортната проверка. Строгият и мрачен граничар (или митничар?) с лице с цвета на междузвездно пространство им заяви, позовавайки се на официалния циркуляр, че стъпването на планетата Дархан с касилийска туристическа виза или с такава по покана е категорично забранено. Той бе застанал точно под големия плакат с откровено издевателски за тяхната ситуация надпис: „Ахлан ва сахлан Дархан!“, дублиран точно отдолу на интерланг „Добре дошли на Горещата планета!“. Въпреки всички традиции бяха превели дори и името на планетата. Тази глупост страшно нервираше Язон. Представителят на властта говореше много зле на общогалактическото наречие, но същността на думите му се схващаше лесно.

Отношенията между двете съседни планети никога не са се отличавали с особена топлота и дружелюбие, в историята бяха останали шест или седем войни дархано-касилийски войни и примерно още толкова договори за ненападение. Но до върховете на идиотизма двете планети стигат, както се вижда, едва в последно време. През онази година, когато Кърк изпращаше през Дархан огромен транспортен кораб с оръжие, закупено на Касилия с парите, спечелени в казиното, нямаше никакви проблеми с визите.

Тогава защо банкерът не ги беше предупредил за новите правила? Защо? Може би беше известил някого от официалните лица, с които например поддържа контакт по финансовите канали, и възникналото в момента недоразумение щеше да се разреши от само себе си?

Язон едва не произнесе на глас името на Роджър Уейн, по чийто съвет те бяха пристигнали на Дархан, но навреме съобрази, че човек с такъв политически авторитет на Касилия едва ли се ползва такъв на втората планета. Налагаше се да съчиняват нова легенда в движение.