Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 18

— Нямат, всичко е нагласено — измърмори Мета, когато вече крачеха по коридорите през отварящите се пред тях тежки автоматични врати в компанията на служителя от охраната. — Защо се съгласи на условията му? Нима мислиш, че иска да ни помогне?

— Разбира се, че не — усмихна се Язон. — Тоя тип хора помага само на себе си. По всяка вероятност обаче той ни даде добър съвет. Нали на този етап общите ни цели ни наистина съвпадат. Главното обаче, което трябва да разбереш, е: тук, на Касилия, ние сме в пълната му власт. Само да беше щракнал с пръсти и „Темучин“ просто нямаше да го допуснат на орбита. Така че единственият начин да се измъкнем оттук и да летим по-нататък е да играем по правилата му.

Язон едва в този момент забеляза пистолета в ръката й. Интересно, откога? Добре че поне не го беше извадила в кабинета.

— Прибери го — посъветва я той. — Тук поне няма в кого, а няма защо да стреляш.

— Няма да го прибера — сопна му се тя. — Хващат ме нервите когато се налага да играем по чужди правила. Дай ми поне за минутка да дойда на себе си.

Глава четвърта

Докараха ги до междупланетния кораб точно минута преди старта и ги пуснаха в салона по специалния трап, спестявайки им паспортната проверка. Язон не придаде на факта особено значение, но когато им показаха местата в салона първа класа, удобните, меки, очевидно, най-добрите места на кораба, снабдени с толкова много технически приспособления, че едва ли за трите часа полет щеше да успее да севъзползва от всички бутони и лостове, Язон застана нащрек. Всяко от устройствата можеше да изпълнява и ролята на микрофон, камера, или нещо още по-лошо, да представлява някакво облъчващо устройство. Затова, още щом стартовите претоварвания приключиха и симпатичната тъмнокожа стюардеса инструктира пътниците за правилата на безопасното поведение, разрешавайки им вече да стават, Язон се изправи и веднага прошепна на Мета:

— Не искаш ли да се поразходиш до палубата с обзорния екран?

Нямаше нужда от повторна покана. Мета кимна с разбиране и измисли една неутрална фраза, предназначена за всички евентуални подслушващи в момента:

— Отдавна не съм летяла на пътнически кораби! Не е ли забавно, Язон?

— Разбира се, скъпа, и аз съм отвикнал от такива полети.

При обзорния екран се задържаха само за минута, колкото да се убедят, че никой не ги следи. После се върнаха в салона, но вече не в първия, а в този на опашката, който беше за пушачи. Там имаше много свободни места, а на заетите седяха лица с много съмнителен външен вид. Съдейки по миризмите, тук пушеха не само обикновен тютюн. Язон и Мета си избраха реда с най-раздраните кресла, разбито осветление, изкъртени климатични инсталации, откраднати електробръсначки, запалки и всякакви други липсващи битови уреди. От дясната им страна се намираха трима цепнатооки жълтолики граждани, напомнящи на Язон конниците от племето на Темучин не само с етническите си черти, но и с любопитните си дрехи, съшити от парчета кожи, тихичко опъваха наргиле. Вече бяха отплавали някъде, оставяйки бренните си тела на мръсните седалки. От лявата им страна седеше един много черен младеж, по-черен дори и от стюардесата, с доста условно облекло, на когото правеше компания млада дама със същия антрацитен тен, още по-разголена и от компаньона си; двамата много увлечено се натискаха и облизваха. Те пък още по-малко напомняха на тайни ченгета. А да предположи, че заради Язон и Мета са монтирали подслушвателна и наблюдателна апаратура във всяко кресло на борда на „Дарханска гордост“, беше повече от смешно.