Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 13

На входа в терминала на космодрума и на изхода от него дълго и мудно им проверяваха документите, облъчваха със специални уреди скромния им багаж и костюми, изискваха да попълват митнически декларации относно вноса на особено опасни видове оръжия, силнодействащи отрови, наркотици и редки животни. А освен това там имаше и най-малко десет пункта, където се изброяваха вещи, които не на Мета, но дори и на Язон не би дошло в главата да помъкнат със себе си на чуждата планета. Такива като изделия на народни занаяти, музикални инструменти на древни народи, раковини на океански молюски, стихове в ръкописи, монети, пощенски марки и прочие подобни неща. В графата „Цел на пристигане“ и двамата без да им мигне окото написаха „туризъм“. Колкото и да звучеше странно, въпросната формулировка беше много близо до истината. Та нали Язон идваше на Касилия с чисто познавателна цел, той нямаше намерение нито да влиза в конфликт с властите, нито дори за пореден път да обира до шушка касата на игралния дом. А дори и да бе имал такова желание, нямаше никаква възможност да го осъществи, защото миналите оттам бандити не само че бяха обрали напълно, но и бяха разрушили едно от най-старите заведения на града.

А ликвидацията на последиците беше в пълен ход. Язон го беше забелязал още отдалече, когато шофьорът на хелитаксито, традиционният транспорт на Касилия, като се извини пред тях, обясни, че по-нататък няма да могат да продължат: кварталът бил отцепен поради мащабните ремонтни работи. Високо издигащите се над домовете манипулатори на строителната техника потвърждваха думите му. Язон считаше, че е избрал най-краткият път до казиното, все пак помнеше нелошо града, но поради купищата строителни отпадъци, дълбоки ровове и заградителни препятствия, окичени с ярки флагчета, през цялото време се налагаше да описва осморки, така че на мястото на катастрофата се озоваха от съвсем неочаквана страна.

Разрушената от пиратите улица най-накрая се откри пред погледа им. Картината беше повече от печална. Особено потискащо впечатление оказа на Язон собственият му портрет, съвсем неотдавна украсявал фасадата на казиното над арката на парадния вход, а сега търкалящ се сред купищата отломъци. Огромното пластмасово пано по време на взрива се беше разцепило почти по средата, като оцелялата дясна половина на лицето му беше полята с някаква сива мръсотия, а най-добре се бе съхранила отчетливо изобразената му ръка, хвърляща върху зеленото сукно златистите кубчета на игралните зарове.