Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 12

След това Язон попита:

— Мета, как мислиш, имали ли са правото да убиват хора?

— Кой? — трепна тя от неочаквания въпрос. — Онези бандити ли?

— Да. Нали са убивали без дори и да се замислят.

— Не може да убиваш невинни хора — твърдо заяви Мета.

— Аз също така мисля — кимна той, след малко добавяйки: — Само дето понякога ми се струва, че изобщо не бива да се убиват хора. Знаеш ли, щеше да е страхотно, ако това станеше възможно. Никога да не се убиват хора.

— Кажи го на Хенри Морган. Обезателно — усмихна се тъжно Мета.

Веднага щом полетът продължи в обикновен околопланетен режим Язон не забрави да потърси Бервик, обаче големият галактически шеф не се оказа нито в световете на Зеления клон, нито в резиденцията му на Лусуозо, нито въобще в пределите на връзка. Следователно, налагаше се да се мине без допълнителни сведения за Касилия и Морган.

Разстоянието до планетата беше вече толкова малко, че навигационната система на „Темучин“ автоматически се настрои на стандартните сигнали за кацане, и корабът премина в орбитален полет, вече след минута зависна над едно от най-големите в Галактиката космически пристанища — междузвездния космодрум Диго, което в превод от есперанто означава „бент, дамба“. Очевидно, пионерите от времето на Земната империя подразбираха под тази дума могъща преграда пред чуждите сили от враждебния космос, но се бе получило точно обратното: бентът на касилийския космодрум препятстваше проникването навън, а не нападенията отвън. Откритият винаги и за всички популярен курорт и делови център в южната част на Галактиката беше действително претъпкан от хора, а в междупланетното пространство изтичаше съвсем рехаво и щателно пресято ручейче от прогонени, банкрутирали, обрани до последната стотинка или просто изтощени от развлечения преситени гости.

Диспечерите на Диго приеха сигнала на „Темучин“ и много бързо му дадоха коридор за кацане. Едва ли някой на Касилия помнеше наизуст регистрационния номер на планетата Щастие, а освен тези цифри върху корпуса на пирянския кораб нямаше нищо друго. Обитателите на Света на смъртта така и не се бяха наканили да си измислят някакъв герб за двете планети. По всяка вероятност обаче автоматичният идентифициращ модул просто бе надзърнал в главния каталог на главния компютър на Лигата на световете, а там вече повече от две години съществуваше под вида на отделна регистрация далечната, полудива, но вече наистина почти щастлива планета. Фактът, че „Темучин“ се водеше към космическия флот на Щастие, а не към пирянския порт Велф, си беше чиста случайност, свързана по-скоро с историята на името на кораба. По правило пирянците не придаваха особено значение на такива глупости. Този път обаче тази бърканица се оказа от голяма полза. Та нали Язон изобщо нямаше намерение да афишира тук на Касилия любимата си в действителност планета. Паспортите им пък бяха общогалактически, каквито бе започнала неотдавна да издава Лигата на световете на представителите на цяла редица професии, чийто живот и работа изискваха интензивни полети от планета на планета.