Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 11

Общо взето, дните и нощите се налагаше да прекарват по традиционния начин. Деликатесите на борда на „Темучин“ бяха в изобилие, хубавите напитки също, забавните програми на дискове внасяха необходимото разнообразие в космическия бит, а и взаимната им компания още не им беше омръзнала. Една особеност придаваше на близостта им нещо ново, съвършено различно от ситуацията до този момент между двамата: те бяха сгодени. И каква дума само! Направо самата древност лъхаше от него. След като вече бяха сгодени, искаше им се да отидат и да венчаят в някой храм. В кой точно обаче? Дали не в храма на Великия Дзевесо? Язон обичаше историята, знаеше много от нея, но за съжаление, не беше специалист в подробностите на религиите.

„Един Господ ги знае тия религии!“ помисли си Язон и се усмихна на неочаквания каламбур. Главното беше, че и на двамата им беше хубаво заедно. Винаги, и сега, в тези четири дни и три нощи, ако ги приведеше към условно земно време.

А ето че в последния ден, когато бордовият компютър обяви, че до изхода от режима на хиперпространствен преход остават осем часа, и на двамата изведнъж им стана тъжно; дали умората от безделието не ги беше отегчила, или някаква вселенска печал се бе покраднала в сърцето на всеки от двамата. И след поредната чаша пенливо алтаирско заговориха женихът с невестата за вечното, тоест не просто за любовта един към друг, а за любовта във философски смисъл, за живота и смъртта, за доброто и злото, за красотата и целесъобразността, за познаваемостта на окръжаващия свят.

Язон изведнъж си спомни как всъщност безславно бе приключил полетът им към центъра на Галактиката. Та нали, след като бяха се сдобили със Златния Виторог, след като бяха победили коварните врагове, бяха успели да открият родителите на Язон, той най-накрая бе възтържествувал, бе се отпуснал, загубвайки почти изцяло контрола над себе си и бе изгубил всичко, което бе успял да завоюва до този момент.

Майката на Язон тогава бе получила извънредно съобщение (неразбрано от никого, с неизвестен подател, като дори и копие в бордовия журнал не бе останало!) и бе напуснала „Арго“ с бързина, достойна за други обстоятелства. При това от линкора бе изчезнал не само закотвения кораб на Нивела, но и първият „Овен“, с толкова мъки завоюван на планетата Йолк от командата пирянци. И двата звездолета бяха изчезнали в неизвестно направление. Айзон, естествено, също бе отлетял с жена си. А своя син и спасител дори не бе удостоил с елементарно кратко обяснение.

Общо взето, информацията беше нула. И заради какво бяха положили толкова старания да победят целия свят, бе останало непонятно. Дали не беше заради юктисианеца Арчи, намери щастието си на Егриси? Или е било заради Мета, която сега беше не само най-силната и най-знаменитата девойка на Пир, а също така и невеста на великия играч и междузвезден бродяга Язон динАлт. Но имаше ли смисъл само поради тази причина да изминат толкова парсеци? Кого да питат? Кой ще даде отговор? Може би Ривърд Бервик? Да, Бервик трябваше да знае нещичко относно събитията на Касилия. Подобни ексцеси бяха в пряката компетенция на Специалния Корпус. Следователно, трябваше да се свържат с Бервик веднага щом корабът се озовеше в обикновеното пространство. Поговориха си и за това.