Читать «Последното желание» онлайн - страница 90

Гералт допълзя до Мишовур и двамата приседнаха до купчината, образувана от Кос от Стрепт, бъчвичка с бира, Дрогодар и столът и лютнята му.

— Най-чиста, изначална Сила! — изкрещя друидът, надвиквайки тътена и грохота. — Тя не може да я овладее.

— Знам! — извика Гералт. В гърба го удари долетял кой знае откъде печен фазан с все още стърчащи няколко пера.

— Трябва да я спрем. Стените започват да се напукват.

— Виждам!

— Готов ли си?

— Да.

— Раз! Два! Сега!

Двамата удариха едновременно, Гералт — със Знака на Аард, Мишовур — със страховито триетапно заклинание, от което изглеждаше, че подът ще започне да се разтопява. Креслото, на което седеше принцесата, се разлетя на парчета. Павета сякаш не забеляза това — продължаваше да си виси във въздуха, във вътрешността на прозрачна зеленикава сфера. Без да престава да пищи, тя се обърна към тях и личицето й изведнъж се изкриви в зловеща гримаса.

— Проклятие! — закрещя Мишовур.

— Внимавай! — извика вещерът и наведе глава. — Блокирай я, Мишовур, защото иначе край с нас!

Масата се строполи тежко на пода, като строши подпорите си и всичко, което се оказа отдолу. Лежащият върху нея Крах ан Крайт излетя на три лакти нагоре. Наоколо валеше градушка от блюда и остатъци от храна, кристални кани се удряха в паркета. Събореният от стената корниз нададе тътен, наподобяващ гръм, разтрисайки основите на замъка.

— Тя освобождава всичко! — извика Мишовур, целейки се с пръчката към принцесата. — Освобождава всичко! Сега цялата Сила ще се нахвърли върху нас!

Гералт отби с удар на меча си летящата към друида голяма двузъба вилица.

— Блокирай я, Мишовур!

Изумрудените очи метнаха към тях две зелени мълнии. Мълниите се превърнаха в ослепителни, въртящи се вихри, от чиито вътрешности към тях се устреми Сила, която ги удари като таран по черепите, заслепи ги, спря дъха им. Едновременно със Силата се посипаха стъкло, парчета от глинени съдове, блюда, свещници, кости, нахапани парчета хляб, дъски и тлеещи въглени от камината. Крещейки диво, като огромен глухар, над главите им прелетя кастеланът Хаксо. Огромната глава на варен шаран удари Гералт в гърдите, точно върху златистото поле, мечката и девойката от Четириъгъл.

През разтърсващите стените заклинания на Мишовур, през виковете и воя на ранените, през писъците на Павета вещерът неочаквано чу най-страшния звук в живота си.

Кудкудяк, застанал на колене, стискаше с ръце и с колене гайдата на Драйг Бон Дху. А самият той, отметнал глава назад, надвиквайки ужасните звуци, издавани от инструмента, виеше и ревеше, крещеше и врещеше, блееше и пищеше, смесвайки гласовете на всички известни и неизвестни домашни, диви и митични животни.