Читать «Последното желание» онлайн - страница 63

— Тридамският ултиматум — прошепна вещерът. — Ренфри…

— Какво?

— Цалдемейн, панаирът.

— Е, и какво?

— Не разбираш ли? Тя ме е излъгала. Никъде няма да ходят. Ще принудят Стрегобор да излезе от кулата, както са принудили барона от Тридам. Или ще принудят мен… Не разбираш ли? Ще започнат да избиват хора на панаира. Вашият пазар между тези стени е истински капан!

— О, богове, Гералт! Сядай! Накъде си тръгнал?

Марилка, изплашена от виковете, клекна в ъгъла на кухнята и се разрева.

— Казвах ти! — извика Либуша, като сочеше Гералт. — Казвах ти! Само беди ще донесе той!

— Млъквай, жено! Гералт! Седни!

— Трябва да ги спра! Незабавно, докато хората на пазара не са се събрали. Извикай стражата! Когато излязат от странноприемницата, за вратовете — и в ямата!

— Гералт, бъди разумен. Не може така, не можем да ги пипнем с пръст, докато не са направили нещо. Ще се съпротивляват, ще се пролее кръв. Те са професионалисти, ще убият много хора. Ако слухът стигне до Аудоен, ще си изгубя главата. Добре, ще събера стражите, ще отида на пазара, ще ги наблюдаваме…

— Това с нищо няма да помогне, Цалдемейн. Когато тълпата изпълни площада, вече няма да можеш да успокоиш народа, няма да можеш да спреш паниката и клането. Трябва да бъдат обезвредени сега, докато пазарът е безлюден.

— Това ще е беззаконие. Не мога да го допусна. А това за полуелфа и Тридам може да е слух. Ако бъркаш, Аудоен ще ми съдере кожата.

— Трябва да изберем по-малкото зло!

— Гералт! Забранявам ти! Като кмет, забранявам! Остави меча! Стой!

Марилка пищеше, закрила лицето си с ръце.

6

Циврил, сложил длан над очите си, гледаше слънцето, подаващо се иззад дърветата. На пазара започваше оживление, трополяха колички и каруци, първите прекупвачи вече пълнеха сергиите си със стока. Чуваше се удрянето на чукче, кукуригаше петел, чайките надаваха крясъци.

— Очертава се чудесен ден — мърмореше Петнайсетака замислено. Циврил го погледна накриво, но не каза нищо.

— Как са конете, Тавик? — попита Нохорн, слагайки си ръкавиците.

— Готови са, оседлани. Циврил, все още има малко хора на пазара.

— Ще дойдат повече.

— Трябваше да хапнем нещо.

— После.

— Да бе. Откъде време после? А и желание.

— Гледайте — обади се неочаквано Петнайсетака.