Читать «Последното желание» онлайн - страница 125

— Два диаманта, рубин, три чудни нефрита и привлекателен за окото ахат. — Ненеке разбираше от всичко. — Колко брои за тях?

— Две хиляди и петстотин темерски орени. Наградата за вампирката от Визим.

— И разкъсана шия — смръщи вежди жрицата. — Какво пък, въпрос на цена. Но си постъпил правилно, като си обърнал орените в дрънкулки. Оренът е доста нестабилен, а цените на скъпоценните камъни във Визим са ниски, защото рудниците на джуджетата в Махакам са много близо. Ако продадеш камъните в Новиград, ще получиш най-малко петстотин новиградски крони, а кроната е стигнала вече шест и половина орена и продължава да се покачва.

— Искам да ги вземеш.

— Да ги пазя?

— Не. Нефритите са за храма — да речем, че са моят дар за богинята Мелителе. Останалото е… за нея. За Йенефер. Дай й ги, когато се отбие при теб, което вероятно ще стане скоро.

Ненеке го погледна право в очите.

— На твое място не бих направила това. Повярвай, така ще я вбесиш още повече, ако това, разбира се, е възможно. Остави нещата такива, каквито са, защото вече нищо не можеш нито да поправиш, нито да подобриш. Като избяга от нея, ти се държа… да речем, не съвсем достойно за един зрял мъж. Като се опитваш да загладиш вината си със скъпоценности, се държиш като твърде, твърде презрян мъж. Направо не знам кой от двата типа ми е по-неприятен.

— Тя е прекалено властолюбива — измърмори Гералт и извърна лице. — Не можех да понеса това. Държеше се с мен като…

— Престани! — прекъсна го Ненеке. — Стига си се оплаквал. Колко пъти да ти повтарям, че не съм ти майка? Нито имам намерение да ти ставам довереница. Не ме интересува как се е държала с теб. Пък твоето отношение към нея ме интересува още по-малко. Нямам никакво намерение да посреднича или да й връчвам тия глупави камъчета. Щом искаш да си глупак, бъди, но без моето посредничество.

— Ти не ме разбра. Нямам намерение да я умилостивявам или да я купувам. Просто съм й длъжен с нещо, а лечението, на което тя разчита, май е доста скъпо. Искам да й помогна, това е всичко.

— Излиза, че си още по-глупав, отколкото те мислех. — Ненеке вдигна кошницата. — Скъпо лечение? Помощ? За нея твоите камъчета са дреболия, едно нищо. Знаеш ли колко пари може да изкара Йенефер от прекъсването на бременността на някоя светска дама?

— Точно това го знам. Знам и че взема още повече за лекуване на безплодие. Жалко, че не може да помогне на себе си. Затова прибягва до чужда помощ, включително и до твоята.

— На нея никой не може да й помогне, напълно изключено е. Тя е магьосница. И, както при повечето й посестрими, има атрофирали, напълно непроизводителни гонади, като процесът е необратим. Тя никога няма да зачене.

— Не всички магьоснички са ощетени в това отношение. Знам някои неща за това. Ти също ги знаеш.

— Така е. — Ненеке присви очи. — Знам.

— Не може да бъде правило нещо, от което има изключения. И моля те, не ми говори, че изключенията потвърждавали правилата. По-добре ми разкажи за изключенията.

— За изключенията може да се каже само това, че ги има — студено отвърна жрицата. — Нищо повече. А Йенефер… За съжаление тя не влиза в изключенията, що се отнася до дефекта, за който говорим. Защото във всичко останало е трудно да се намери по-голямо изключение от нея.