Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 32

— Продължете, моля — каза тя. Изведнъж се бе укротила.

— Това е всичко. Злоупотребата с властта, дори и в такъв дребен случай, е достойна за презрение. А после, когато някой се осмели да реагира, както постъпвам аз, вие го заплашвате с уволнение, което е равносилно на сегашната ви заплаха. И това е по-лошо от презрение, това е малодушие.

Обърнах се и тръгнах към врата. Най-напред ще потърся Бенсън, после ще заявя на Булен, че напускам. Дотегнал ми беше „Кампари“.

— Мистър Картър.

— Да? — Обърнах се, но задържах ръката на дръжката. Оцветяващият механизъм на бузите и явно работеше наднормено. Този път бе пребледняла под загара. Направи две крачки към мен и сложи ръка на моята. Ръката и трепереше леко.

— Много, много съжалявам — каза с нисък глас тя. — Нямах представа. Забавленията обичам, ала не злонамерените. Мислех си… е, мислех, че не съм опасна и че никой не се дразни. Аз мислех — е добре, — мислех, че това е безвредно и никой няма нищо против. И никога, никога не бих си помислила да поставям службата на някого под угроза.

— Ха! — казах аз.

— Не ми вярвате! — Все същият тих глас и ръката върху моята.

— Разбира се, че ви вярвам — казах неубедително аз. А после я погледнах в очите, което беше голяма грешка и много опасна работа, защото тези големи зелени очи, забелязах го за пръв път, имаха странната способност да се топят и разтапят, като при това нарушаваха ритмичното дишане на мъжа. Поне моето нарушиха. — Разбира се, че ви вярвам — повторих аз и този път обръчът на убеждението затегна дори и мен. — Моля ви, забравете грубостта ми. Но трябва да побързам, мис Биърсфорд.

— Може ли да дойда с вас, моля?

— О, по дяволите всичко, да! — из пъшках отегчено аз. Успях да се отскубна от очите и и пак задишах спокойна — Елате, ако искате!

В предния край на коридора, тъкмо зад входа на апратамента на Сердан, налетях на Карерас Старши. Пушеше пура и имаше този израз на доволство, който пасажерите неизменно получават, след като бъдат нагостени от Антоан.

— А, ето ви и вас, мистър Картър — каза той. — Чудех се защо не се върнахте на масата ни. Какво не е в ред, ако мога да запитам? Отвън пред входа са се събрали поне една дузина от екипажа. Мислех, че правилникът забранява…

— Чакат мен, сър. Бенсън — вероятно не сте имали възможност да го срещнете, откакто сте се качили, той е главният ни стюард — липсва. Тези отвън са група за претърсване.

— Липсва ли? — Сивите му вежди се надигнаха. — Какво, за бога… е, разбира се, вие си нямате представа какво му се е случило, иначе не бихте организирали това претърсване. Мога ли да помогна?