Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 30

— Чудех се къде ли сте, сър — каза укорително той. Мистър Къмингс ме изпрати. Боя се, че долу нямахме късмет, сър. Сега мистър Къмингс проверява всички помещения. — Млъкна за миг, после тревожно запита: — Какво да правя сега, сър?

— Оставаш на поста си, докато намерим главния стюард, а пасажерите са на първо място, знаеш това. Нареди на тримата стюарди да бъдат на предния вход на палуба „А“ след десет минути. Един да претърси офицерските помещения отпред, друг — офицерските помещения отзад, трети — кухнята, килерите, складовете за провизии. Но почакай, докато ти наредя. Мис Биърсфорд, бих желал да ползувам телефона ви, моля.

Не изчаках за позволение. Вдигнах телефона, свързах се с централата и казах да ме свържат с каютата на боцмана, Провървя ми. Беше се прибрал.

— Макдоналд? Тук е Старшият офицер. Прощавай, че ти се обаждам, Арчи, но имаме неприятности. Бенсън го няма.

— Главният стюард ли, сър? — Имаше нещо безкрайно успокояващо в този дълбок бавен глас, който не бе загубил нито частица от северошотландския си напевен акцент след двайсет години по море. Макдоналд никога не се изненадваше или вълнуваше от нещо. Беше повече от силната ми дясна ръка, на палубата — най-важното лице на кораба. И най-необходимият. — Значи сте претърсили помещенията на пасажерите и стюардите?

— Да. Нищо! Вземи няколко души, на вахта или не, няма значение, и минете по главните палуби. По това време на нощта повечето от екипажа е там. Разбери дали някой от тях не е виждал Бенсън или е чул нещо необикновено. Може да е болен, може да е паднал и да се е наранил, ако наистина е на борда.

— И ако не ни провърви? Предполагам, ново гадно претърсване, сър?

— Боя се, че да. Можеш ли да приключиш и да дойдеш горе за десет минути?

— Разбира се, сър!

Помолих дежурния корабен инженер да ми прати няколко души в пасажерските помещения, обадих се на втория офицер Томи Уилсън, после помолих да ме свържат с капитана. Докато чаках, мис Биърсфорд пак ми дари усмивката си, онази приятната, с премного злонамереност, за да ми допадне.

— Охо! — рече тя възхитена. — Колко сме действени! Звъним тук, звъним там, резки и властни. Генерал Картър планира похода си. Това е един нов Старши офицер за мен.

— Цял куп излишни бъркотии — казах оправдателно аз. — Особено за стюарда. Но той има жена и три дъщери, които мислят, че слънцето изгрява и залязва заради него.