Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 137

Те наместиха летвите, завързаха брезента и без да се бавят, се запътиха напред. Това означаваше, предполагам, че подготовката за взривяването на спомагателните бомби в другите два ковчега е завършено. Извадих фенерчето от мушамената обвивка, огледах склада, взех няколко инструмента и изгасих фенерчето.

— Готово! — казах аз на Керолайн. — Елате!

— Къде? — Не беше склонен да ходи никъде и не можех да го упреквам след това, което беше преживял.

— Обратно в трюма. Бързо. Може да не ни стигне времето.

Две минути по-късно, след като наместихме колкото се може по-добре летвите и брезента зад нас, бяхме на пода в трюма. Нямаше нужда да нося инструментите, Карерас бе оставил неговите пръснати нехайно наоколо. Ясно защо не се беше погрижил да ги прибира: никога вече нямаше да му потрябват.

Дадох на Керолайн да държи фенерчето, избрах една отвертка и се залових за капака на облицования с месинг ковчег.

— Какво възнамерявате да правите? — ме попита нервно Керолайн.

— Виждате какво правя.

— За бога, внимавайте! Оръжието е заредено!

— Зная. Но след колко часа ще експлодира?

— Седем часа. Но е твърде несигурно, твърде опасно. Дяволски нестабилно. Милостиви боже, Картър, аз зная. Зная! — Треперещата му ръка улови моята, а лицето му бе изкривено от тревога. — Усъвършенстването на тази ракета не бе приключило, когато я откраднаха. Механизмът за взривяване беше едва в неизпробван експериментален стадий и изпитанията му показваха, че задържащата пружина на прекъсвача е доста по-слаба. Нормално Въртележката е съвсем безопасна, но веднъж щом се зареди, прекъсвачът се включва във веригата.

— И?

— Едно тръскане, един удар, най-лекото падане — всичко може да освободи опъването на пружината и да направи късо съединение на възпламенителя. Петнайсет секунди след това бомбата избухва.

Досега не бях забелязал, но долу в трюма беше много по-топло, отколкото на палубата. Вдигнах мокрия си ръкав в полусъзнателен опит да избърша потта от челото си.

— Казахте ли това на Карерас? — Топлината влияеше и на гласа ми, превръщайки го в напрегнат дрезгав грач.

— Казах му. Не ми обърна внимание. Мисля… мисля, че Карерас не е съвсем нормален. И то не малко. Напълно е готов на рискове. Но е опаковал Въртележката плътно в памук и одеяла, за да избегне вероятността от тръскането и.

Изгледах го продължително, всъщност без да го виждам, после се залових за следващия винт. Той изглеждаше много по-затегнат от последния, но може би аз не натисках колкото преди. Тъй или иначе, развих всички винтове за три Минути. Дръпвах внимателно капака, сложих го на една страна, бавно развих две одеяла и ето ти я Въртележката. Наглеждаше по-зловеща от всякога.