Читать «Устата на гроба» онлайн - страница 71

— Много любезно от ваша страна, сър. — Ако можех да му отнема пурата, монокъла, уискито и брадата, поне три от които закриваха лицето му във всеки произволен момент, изражението му би могло да ми подскаже какво става в лукавия му мозък. — Но преди трийсет и шест часа смятахте да ме уволнявате.

— Много си наивен — спокойно отвърна чичо Артър, издуха облак дим и продължи: — На едно място в досието ти пише: „Неподходящ за рутинни операции. Губи интерес и се отегчава. Най-работоспособен е, когато работи под изключителен натиск. В такива случаи способностите му са уникални.“ Това е в досието ти, Калвърт. Не ми ли вярваш?

— Не, сър. Ами знаете ли вие какво сте, сър?

— Безскрупулен хитър дявол — каза чичо Артър доволно. — Известна ли ти е текущата ситуация?

— Да, сър.

— Налей ми тогава още едно уиски, момчето ми. Голямо. И започвай да разказваш какво става, какво знаеш и какво мислиш, че знаеш.

Налях му голямо уиски и започнах да му разказвам какво става, какво зная и каквото в момента считах, че е разумно да му кажа.

Той ме изслуша и после каза:

— Значи мислиш, че е Лох Хурон?

— Трябва да е Лох Хурон. Не съм говорил с никого и, доколкото знам, никой не ме е видял. Но някой ме е разпознал. Или някой е предал описанието ми по радиото. Трябва да е било по радиото. Лодката, която ни чакаше с Уилямс, е дошла от Торбей или от място, недалеч от Торбей. От Лох Хурон е било невъзможно да се доберат навреме до източния край на пролива. Някъде наблизо, било в морето, било на сушата, има радиопредавател. В района на Лох Хурон има друг.

— Какво ще кажеш за тази студентска експедиции, която сте видели на южния бряг на Лох Хурон? Така наречената студентска експедиция. Може да са имали на лодката си предавател.

— Не, сър. Бяха най-обикновени брадати момчурляци. — Аз станах и дръпнах встрани завесите на салона. — Казах ви, че лодката им беше повредена и килната на една страна. Само че бяха хвърлили котва на чисто от скали място. Според мен нито те сами са си пробили лодката, нито пък това е случайна авария. Някой друг любезно им е направил тази пробойна. Още един от онези странни инциденти с лодки, които са толкова изобилни по западното крайбрежие на Шотландия.

— Защо дръпна завесите?

— Защото и нас ни очаква подобен инцидент, сър. Тази вечер ще имаме посещение. Онези смятат, че Хънслет и аз сме мъртви. Поне за мен са сигурни, а Хънслет може и да е затворен някъде. Но не могат да оставят яхтата ни току-така, защото празна тя би привлякла подозренията на околните. Значи идват с катер, вдигат котвата и откарват „Файъркрест“ навътре в пролива, а катерът им ги следва. Там отварят дънните клапи, прехвърлят се на катера и свалят шапки, докато „Файъркрест“ бавно потъва. Що се отнася до реакцията на света, аз и Хънслет просто сме станали жертва на нещастен случай.

— И бурните ветрове са ви потопили — кимна чичо Артър. Сигурен ли си, че ще стане така, Калвърт?