Читать «Устата на гроба» онлайн - страница 73

— Може би защото професионалистите знаят, че техен колега-професионалист би си помислил точно това. От друга страна, бил силно притеснен.

— Може да е било от това, че рибата не кълве. А може и да е замесен, макар и непряко. После идват ловците на акули. Имат лодки и ми се видяха доста яки. От друга страна, те живеят тук от години, защото наоколо е пълно с акули, и много лесно може да се провери дали редовно са изпращали рибеното си масло, а и по цялото крайбрежие ги познават и уважават. Едва ли са замесени в нещо. Следва Дъб Сгир. Лорд Кърксайд и хубавата му щерка Сю.

— Лейди Сюзан — каза чичо Артър. Трудно беше да си представя, че в монотонния му и безличен глас може да има хладен упрек, но той някак си го подтигна. — Познавам лорд Кърксайд, разбира се. Тонът му намекваше, че противното би било невъзможно. — И трябва да ти кажа, че дори и да не съм прав за сър Антъни, макар че и за това се обзалагам на сто лири, по отношение на лорд Кърксайд съм абсолютно убеден, че той е неспособен на каквото и да е непочтено или незаконно действие.

— Аз също съм сигурен. Според мен той е голям чешит, но е на страната на закона.

— Ами дъщеря му? Нея не съм виждал.

— Съвременно момиче. Със съвременни дрехи и съвременни приказки. Един вид, всичко ми е ясно и мога и сама да се оправям, благодаря ви. Само че изобщо не е толкова печена, колкото се прави. С една дума, старомодно момиче в модерно облекло.

— Значи са извън подозрение. — Чичо Артър въздъхна с облекчение. — Остават студентите, независимо от неверието ти, или Макекърн и ловците на акули. Аз лично бих се ориентирал към ловците на акули.

Оставих го да се ориентира накъдето си ще. Реших, че е време да отида на горната палуба, и му го казах.

— Идват ли вече?

— Не бих казал, сър. Ще загасим осветлението в салона, защото ще им се стори странно, ако надникнат през прозорците и видят, че вътре няма никой. Но ще оставим да свети в двете каюти и на кърмата. Това ще им обърка зрителните възприятия. Кърмата ще бъде ярко осветена, но по-нататък ще е тъмно. Ние ще се скрием в тъмното.

— Къде в тъмното? — Гласът му не звучеше много уверено.

— Вие заставате в кабината на щурвала. Там вратата се отваря навън. Поставяте си ръката на дръжката и чакате. Щом усетите, че тя започва да се движи, а то ще е бавно, можете да бъдете сигурен, изчаквате вратата да се поотвори и след това я ритвате с всичка сила, малко под бравата. Ако не му счупите носа или не го изхвърлите през борда, поне ще го уредите с комплект изкуствени зъби. За другия или другите ще се погрижа аз.

— Как?

— Ще бъда на покрива на салона. Той е с около един метър по-долу от покрива на кабината на щурвала, така че силуетът ми няма да се вижда на фона на осветената кърма, дори ако идват откъм носа на яхтата.

— И какво можеш да направиш оттам?

— Ще ги ударя с нещо по главата. Една щанга от машинното отделение, обвита с парцал, ще свърши чудесна работа.

— А защо просто не ги заслепим с фенерчета и не им кажем „горе ръцете“? — Чичо Артър очевидно не проявяваше никакъв интерес към плана ми.