Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 92

— Да. Има и по-лоши новини — но те са само за твоите уши.

Калун кимна машинално на изумения Бенсън, който излезе и затвори след себе си.

— Не може да има по-лоши новини — започна отчаяният Калун.

— Може — ето така!

Колтът отново се озова в ръката на Дийкин, а дулото със зверска сила се притисна о зъбите на Калун. Миг по-късно и пистолетите на Калун бяха у Дийкин, който връчи единия на полковник Клеърмонт. И докато Клеърмонт го държеше насочен срещу бандита, Дийкин извади нож, сряза въжетата, стягащи отзад ръцете на полковник Феърчайлд (който не беше по-малко слисан от самия Калун) и остави до него на масичката втория пистолет.

— Този е за вас. Когато сте в състояние да го използувате. Колко са хората на Калун? Освен Бенсън? — Кой сте вие, за Бога? Как… Дийкин го сграбчи за реверите.

— Колко… души… има… Калун?

— Двама. Кармъди и Харис.

Дийкин се извъртя на пети и яростно заби дулото на колта си в бъбреците на Калун. Калун се преви от болка. Дийкин повтори процедурата, след което процеди с усмивка:

— Ръцете ти са оплескани с кръвта на десетки хора, Калун. Затова много те моля, повярвай как само ми се иска да ми дадеш повод да те пречукам. — От лицето на Калун стана ясно, че му вярва безпрекословно. — Кажи на Бенсън да повика Кармъди и Харис и тримата веднага да се явят тук.

Дийкин открехна вратата и побутна бандита към процепа. Бенсън крачеше напред-назад на около метър от тях.

— Извикай Кармъди и Харис — нареди с прегракнал глас Калун. — И елате тримата при мен. Веднага!

— Какво става, бе шефе? Приличаш на самата смърт.

— За бога, човече, побързай!

Бенсън се поколеба, но все пак хукна през двора. Дийкин затвори вратата и нареди на Калун:

— Обърни се!

Калун се подчини. Дийкин го фрасна по главата с дръжката на колта и го подхвана, преди да се свлече на пода. Марика го изгледа с ужас.

— Спестете ми проклетите си нравоучения — хладно я предупреди Дийкин. — Само след минута в отчаянието си щеше да е готов на всичко, като притиснат в ъгъла плъх. — Обърна се към Феърчайлд: — Колко от хората ви са живи?

— Изгубихме само десет души, и то в достойна битка. — Полковникът разтриваше ръцете си. — Останалите бяха още в леглата си. Калун и бандитите му — бяхме приютили за през нощта проклетите ренегати — нападнали през нощта охраната и пуснали индианците във форта. Но всичките ми хора са а две мили оттук, в една изоставена мина. Охраняват ги индианци.

— Нищо, те не ми трябват. Последното, което ми се иска, е сражение. Как се чувствувате вече?

— Значително по-добре, господин Дийкин. Какво да направя?

— Като ви дам знак, отивате веднага в оръжейния склад и ми донасяте чувал с динамит и възпламенители. И ще ви моля много да бързате. Къде ви е карцерът?

Феърчайлд посочи с пръст.

— Ей-там, в онзи ъгъл.

— Ключът?

Полковникът свали един ключ от таблото над писалището и му го подаде. Дийкин кимна в знак на благодарност, пъхна го в джоба си и застана на пост до прозореца.

Само след няколко секунди Бенсън, Кармъди и Харис се показаха в двора на форта и го прекосиха тичешком. Дийкин кимна на Клеърмонт и той му помогна да изправят криво-ляво проснатия на пода Калун. Когато тримата бягащи мъже приближиха стаята на коменданта, вратата се отвори широко и безжизненото тяло на Калун полетя, блъснато с все сила надолу по стълбите. Объркването бе незабавно и пълно и четирите преплетени тела на бандитите не бяха в състояние да окажат съпротива, когато на прага се появи Дийкин с пистолет в ръка. Феърчайълд също излезе и хукна към противоположния край на форта. Дийкин го последва, като с една ръка водеше коня за юздата, а с другата, стиснала колта, направляваше като овчар овцете си тримата бандити, носещи на ръце Калун, който продължаваше да е в безсъзнание. Тъкмо ги заключи в карцера и от една близка врата излезе Феърчайлд, помъкнал явно възтежък чувал. Дийкин, покачен вече на коня си, метна чувала връз лъка на седлото, пришпори животното и излезе в забързан галоп от главната порта. Марика, подкрепяна от все още залитащия Клеърмонт, като двама слепци, които се водят взаимно, се показа на прага на комендантската стая. Тримата с баща и запреплитаха крака с максималната бързина, на която бяха способни, вън от форта.