Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 93

* * *

Дийкин спря коня си зад прикритието на една скала, взривявана преди, при прокарването на железопътната линия, за да се пробие достъп до подпорния мост, слезе, метна чувала през рамо и се запъти към моста.

* * *

Пиърс се подаде от левия страничен прозорец на локомотива и погледна напред. Широка усмивка прекоси подпухналото му изранено лице.

— Стигнахме! — възкликна радостно. — Почти сме на него!

Бялата Ръка се присъедини към маршала. Подпорният мост беше на около миля от тях. Вождът се усмихна и погали с любов приклада на унчестерката си.

* * *

Междувременно Дийкин тъкмо бе заклещил два заряда динамит между дървените подпори на моста, по един от двете му страни. Беше използувал едва половината от количеството, предоставено му от коменданта на форта, но прецени, че ще е достатъчно. Изкатери се по една от подпорите, метна полупразния чувал върху релсите и предпазливо надигна глава. От влака го деляха не повече от четиристотин метра. Бързо се спусна надолу, запали фитилите и на двата заряда и отново бързо се покатери на релсите. Влакът вече беше на не повече от двеста метра от моста. Дийкин нарами чувала и хукна през глава към западния му край.

Надвесените от двата странични прозореца на локомотива Пиърс и Бялата Ръка зърнаха бягащия Дийкин, който тъкмо напускаше очертанията на моста. Двамата светкавично се спогледаха и почти едновременно вдигнаха уинчестерките си. Куршумите се забиха в земята и зарикошираха от скалите от двете страни на Дийкин, но тъй като той бягаше на зиг-заг, а и платформата на локомотива не беше най-стабилното място за прицел, нито един не го засегна. Само след няколко секунди се хвърли по корем зад една стърчаща скала.

— Мостът! — почти изпищя Пиърс. — Този дявол е минирал моста!

С изкривено от бяс и ужас лице О’Брайън удари спирачките и затвори притока на пара. Ала влакът макар да намали рязко ход, вече беше върху моста.