Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 91

Алистър Маклейн

— Кои сте? — Думите му се заваляха от алкохол. — Какво търсите във Форт Хъмболт?

— От теб нищо не търся — сряза го Дийкин властно. — Извикай Сеп Калун. Живо!

— Кои са тия?

— Сляп ли си? Пленници от влака.

— От влака? — Бенсън кимна неуверено. Умствените му процеси, ако имаше такива, явно бяха напълно задръстени. — Я по-добре елате с мен.

И ги поведе след себе си. Когато наближиха комендантската стая, вратата се отвори и отвътре се появи Сеп Калун, с по един пистолет във всяка ръка.

— Кого, по дяволите, ми водиш, Бенсън? — попита разярен.

— Казват, че са от влака, шефе.

Дийкин, без да обръща внимание на Калун и Бенсън, махна с пистолета си на Клеърмонт и Марика.

— Ей, вие двамата — слизайте. — После се обърна към Калун: — Ти ли си Калун? Влез вътре да поговорим.

Калун насочи и двата си пищова към Дийкин.

— Как не! Много си се разбързал. Кой си?

Дийкин изрече с досада и нетърпение:

— Джон Дийкин. Нейтън Пиърс ме изпраща.

— Ти така казваш.

— Те така казват — кимна той към слезлите от конете си Клеърмонт и Марика. — Служат ми за паспорт. Заложници. Пропуск за безопасно преминаване. Наречи ги, както щеш. Нейтън каза да ти ги доведа за доказателство.

Поомекнал леко, Калун рече:

— Виждал съм паспорти и в по-добро състояние.

— Опитаха да се правят на хитри. Запознай се с полковник Клеърмонт — новоназначения комендант. И Марика Феърчайлд — щерка на сегашния комендант.

Очите на Калун се ококориха, устата му се отвори и пистолетите за миг се поотпуснаха, но той незабавно се съвзе.

— Сега ще видим тази работа. Влезте вътре.

И двамата с Бенсън вкараха тримата в комендантската стая, с насочени в гърбовете им дула.

Полковник Феърчайлд не повярва на очите си.

— Марика! Марика! И полковник Клеърмонт!

Марика докуцука до баща си и го прегърна.

— Милата ми! Какво са ти сторили? И какво, какво за Бога правиш тук?

— Доволен ли си сега? — обърна се Дийкин към Калун.

— Май че да… Но никога не съм чувал за Джон Дийкин.

Дийкин прибра пистолета си под палтото — миролюбив жест, който допринесе за по-нататъшното умиротворяване на колебаещия се Калун.

— А кой според теб задигна четиристотинте уинчестерки от завода? — Вече владееше донякъде положението и бързаше да се възползува от това. — За Бога, човече, престани да ми губиш времето. Нещата са зле, много зле. Драгоценната ти Бяла Ръка оплеска работата. Убиха го, също и О’Брайън. Пиърс е тежко ранен. Войниците превзеха влака и когато той отново потегли…

— Бялата Ръка, О’Брайън, Пиърс…

Дийкин кимна по посока на Бенсън.

— Кажи му да чака отвън.

— Отвън?

Калун беше като замаян.