Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 43

Белю предприе самоубийствена стъпка, но единственият избор, който имаше, бе как да умре. Той се хвърли напред към платформата на спирачния вагон, улови се за перилата, извлече се нагоре на мускули и заблъска вратата със сила, граничеща с безумието. Както можеше да се предположи обаче, и тя бе заключена. Белю долепи чело до страничното прозорче и надникна вътре. Очите му се изцъклиха и лицето му се забули от последното проумяване, което ни спохожда твърде късно.

Голямото спирачно колело беше там, в дъното на вагона, но нямаше ръка, която да го държи. Вместо него тя стискаше отворената Библия на пода. Девлин, проснат по лице, лежеше до импровизираното си легло. Между слабите му плешки стърчеше ръкохватката на нож.

Белю извърна съсипаното си лице и с празен поглед загледа отрупаните със сняг борове покрай железопътната линия, които профучаваха край него със сто мили в час. Той се прекръсти — нещо, което не беше правил от детските си години, — но сега вече без страх на лицето. Вместо това то изразяваше примирение — сержантът бе приел неизбежната смърт.

В салона седмината втрещени зрители стояха безмълвни, защото думите бяха излишни. Също като Белю и те се бяха примирили тъпо с неизбежността на смъртта.

Отдалечилите се вече на две мили от тях вагони, все още по някакво чудо неизлезли от релсите, залитаха сега към последния завой, отвеждащ право на моста. Марика рязко се отдръпна от прозореца и закри с ръце лицето си в мига, когато те достигнаха завоя. Изхвърчаха от релсите (от това разстояние тя не можеше да види дали изтръгнаха и тях), прекатуриха се на една страна, заплаваха над бездната, мързеливо се преобърнаха и все още зацепени един за друг, застанаха в отвесно положение. Така се сгромолясаха едновременно в най-отдалечения главозамайно стръмен склон на пролома с експлозивния гръм на избухнал склад за барут. Несъмнено за всички мъже в тези три вагона смъртта настъпи мигновено. Една безкрайна секунда сплесканите обезобразени вагони останаха в това положение, сякаш залепени за стената на каньона, без да помръднат, а сетне с отмереност и забавеност, които контрастираха гротескно с шеметната скорост в минутата на удара, неохотно се отделиха и мързеливо се запрекатуряха в невидимите дълбини.

* * *

Единайсетте останали живи от общия брой пътници, потеглили с влака от Рийз Сити, повечето от които треперещи неудържимо, се събраха в задната част на втория конски вагон — всъщност сега влакът свършваше тук — и разглеждаха сцеплението, чийто свободен край до неотдавна беше закрепен за предницата на първия войнишки вагон. Три от четирите огромни болта, макар и разхлабени, все още бяха на местата си в пластината. Клеърмонт разглеждаше с невярващи очи и болтовете, и пластината.

— Как, как е могло да се случи? Вижте ги колко са големи!

— Не че имам намерение да се спусна в пропастта да проверя — каза О’Брайън, — пък и всяко доказателство е разбито на трески, но много ми се ще да видя състоянието на дървото, към което са били скрепени болтовете.