Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 42

Последните три вагона от композицията — двата, в които пътуваха войниците, и спирачният — се бяха откъснали от основното тяло на влака и вече набираха скорост назад по дългия стръмен скат на Прохода на Палача. Бързо растящото разстояние между предната част на композицията и откъсналите се вагони ясно показваше с какво шеметно ускорение се отдалечаваха. Дийкин се разкрещя:

— За Бога, скачайте! Веднага! Скачайте! Преди да е станало късно!

Ала никой не скочи.

Средният от трите откъснали се вагона — онзи, в който пътуваше и Белю — вече се олюляваше и застрашително дрънчеше. Тракането на колелетата при преминаването през релсовите подложки се увеличаваше с всяка изминала секунда. Съединителните плочи на релсите бяха закрепени за траверсите не с болтове, а посредством метални шипове, което увеличаваше заплахата, че самият железен път ще започне да се измъква от леглото си.

Сред войниците във вагона цареше пълно объркване. Лицата им изразяваха всички възможни чувства от изумление до паника. Повечето, до един правещи сетни усилия да запазят равновесие, се щураха насам-натам безцелно, ала две от войничетата, подканяни от режещия глас на Белю, отчаяно се опитваха да отворят страничните врати. След няколко минути безрезултатни усилия се отказаха. Едното войниче извиси глас над безразборните крясъци:

— Боже милостиви! Вратите са заключени отвън!

Парализирани от ужас, шестимата мъже и момичето в офицерския салон продължаваха да гледат безпомощно как изскубналите се вагони, вече изминали една четвърт от голямата извивка в Прохода на Палача и отдалечени поне на миля от тях, неумолимо увеличаваха скоростта си и така се олюляваха от една страна на друга, че колелетата започнаха да се отделят от релсите.

Клеърмонт извика:

— Девлин! Спирачът! Защо по дяволите не направи нещо?

Същата мисъл, при това с далеч по-голяма настойчивост, мина през ума и на сержант Белю.

— Спирачът! Спирачът! Защо не направи… какво, по дяволите, прави?

Белю хукна или — ако трябва да бъдем по-точни — политна по яростно тресящата се и вибрираща пътека към задната врата на вагона. Нямаше какво да го спре поради факта, че централното пространство беше безлюдно — повечето войници, хипнотизирани от шока, че трябва да приемат сляпо неизбежното, бяха притиснали обезумели лица към стъклата на прозорците, с омагьосани от размазания пейзаж съзнания.

Сержантът се добра до задната врата и задърпа отчаяно, но без резултат дръжката. Тази врата също се оказа заключена. Белю измъкна колта си от кобура и стреля отгоре и встрани от дръжката. Даде четири изстрела, без изобщо да забелязва смъртоносните рикошети, свистящи из вагона — пред лицето на далеч по-големи опасности какво значат някакви си рикошети? След четвъртия изстрел вратата отстъпи пред отчаянието на Белю. Той излезе на задната платформа и почти веднага бе съборен от ураганния вятър и яростното люлеене на вагона. За да се спаси, той трябваше със сетни сили да се вкопчи с две ръце в парапета. Колтът в дясната му ръка полетя с въртеливо движение към снежните преспи.