Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 23

— Засега нищо му няма.

— Искате да кажете…

— Съжалявам. — О’Брайън леко я докосна за ръката. — Сега вече знаете за положението във форта точно толкова, колкото и аз самият.

— Петнайсет божии чеда почиват в мир — гробовно се обади Пийбоди. — Колко ли от останалите бедни души ще ни напуснат преди зазоряване.

— Ще научим преди въпросното зазоряване — сухо отвърна Клеърмонт.

Полковникът, както личеше, все повече се убеждаваше, че отецът съвсем не е най-подходящото присъствие при подобни обстоятелства.

— Ще научите ли? — Пиърс отново повдигна на милиметър едната си вежда. — Как?

— Нищо вълшебно няма в това. Имаме си преносим телеграфен предавател. Захващаме с една клема телеграфната жица и по този начин се свързваме с форта на запад и с Рийз Сити, дори с Огдън на изток. — Той погледна Марика, която се беше обърнала. — Напускате ли ни, госпожице Феърчайлд?

— Просто съм уморена — немощно се усмихна тя. — Не че ви виня, господин полковник, но едва ли бих ви нарекла приносител на добри вести. — Тя тръгна към изхода, спря за миг, изгледа продължително и замислено Дийкин и се обърна към Пиърс. — Няма ли да дадете на този нещастник нещо за ядене и пиене?

— Нещастник! — в гласа на Пиърс открито се четеше презрение, но то бе насочено към Дийкин, а не към Марика. — Бихте ли повторили думите си, госпожице, пред близките на загиналите при пожара в Лейкс Кросинг? Я какъв е охранен, негодникът. Ще оцелее.

— Но все пак се надявам, че няма да го оставите вързан през нощта…

— Напротив, точно такива са ми намеренията. — Гласът му не допускаше по-нататъшни спорове и възражения. — Сутринта ще прережа въжетата.

— Сутринта?

— Да. И то няма да е от някакви приятелски чувства, а защото тогава ще сме навлезли дълбоко във вражеска територия. Няма да прави опити да се измъкне. Сам бял човек, невъоръжен и без кон не ще оцелее и два часа сред пайутите. И двегодишно индианче може да го проследи в снега, а освен това да не забравяме студа и глада. Едно нещо знаем със сигурност за достопочтения господин Дийкин — че цени твърде високо собствената си кожа.

— Значи цяла нощ ще лежи тук и ще страда?

— Той е убиец, подпалвач, крадец, измамник и страхливец — търпеливо заобяснява Пиърс. — Много неподходящ обект сте избрали за състраданието си, госпожице.

— А вие сте крайно неподходящ за пазител на реда, господин Пиърс. — Съдейки по силното учудване, изписано по лицата на слушателите и, това избухване явно не беше типично за кроткия и нрав. — Или може би не сте запознат със законите? Не, чичо, няма да мълча! Законите на Съединените щати са недвусмислени. Всеки човек е невинен до доказване на противното, обаче господин Пиърс вече е осъдил този подсъдим и вероятно търси подходящо дърво, за да го обеси. Покажете ми закон, който ви дава право да се отнасяте с човек като с диво куче!

И като залюля дългите си поли, Марика ядосано напусна салона.

О’Брайън изрече невъзмутимо:

— Аз пък мислех, че познаваш закона, Нейтън.

Пиърс се намръщи, после се усмихна накриво и посегна към чашата си.