Читать «Месарят» онлайн - страница 4

Къде си, Даниел?

Главата ми се върти, морето пее, хората плачат и аз се нося по живачени езера с ръцете напред, и си повтарям старинни стихове с нашепващи ласкави гласове. Даниел, Даниел…

Обичам те, чуваш ли?

Това значи искам те, хвърлям те, ужас-те, нула-те, пълен-те, изяждам-те, гълтам-те, всичко ти вземам, забивам си те, разравям се с теб до смърт. И ти целувам клепачите, и ти смуча връхчетата на пръстите, моя любов…

Месарят ми смига засмян. Да не би да е забравил вече? Отиде до витрината, взе едно каре пържоли, сложи го на тезгяха и започна да го разрязва. Хвана сатъра, отвори вече отделените с ножа ребра и разсече с отривисти удари прешлените, които поддържаха парчето цяло.

— Така добре ли е, госпожо? Винаги много любезно посрещаше клиентките, като не пропускаше подчертано да ги почете с поглед, стига да не бяха твърде стари или грозни. Сигурно му се искаше да пипне всичките тези гърди и задници, да ги омачка с опитните си ръце като крехки филета. На месаря плътта му лежи на сърцето.

Гледам го как съзерцава тези тела в летни дрехи с едва прикрито желание, виждам го изведнъж целия обърнат на ръце и член, на задоволяване и желание.

Задоволяването, това е докосването до студеното месо, до смъртта.

Но животът в месаря се поддържа от желанието, от постоянно подновяващата се жажда, за плът, която понякога приема облика на дъха между устата му и ухото ми.

И постепенно, омагьосвана от сила, надвишаваща волята ми, чувствах как желанието му ставаше и мое.

Желанието ми обхващаше тлъстото тяло на месаря и едновременно телата на разсъбличаните от неговия, а и от моя поглед, клиентки.

Към всичките тези тела се устремяваше неспирното раздразнение, струящо от утробата ми.

— Лекичка си ми ти, хубавице. Ще трябва много внимателно да те събличам, за да не те счупя. И ти ще ме съблечеш, първо ризата, после панталона. И той вече ще е щръкнал, гащите няма да го побират. И тях ще свалиш, и веднага ще ти се поиска да пипнеш, да стиснеш с ръце тази топла и корава хубост, жадна ще си за сока му и ще започнеш да го опъваш и да го смучеш накрая ще си го ръгнеш между краката ще се нанижеш на мен и ще запрепускаш чак докато заплуваме двамата, о мила знам че се надига у нас толкова дни ще избухнем, ще полудеем, ще правим каквото никой не е правил и още, и още ще ти дам макарите си и него и ти ще правиш каквото ти хрумне с тях, а ти ще ми дадеш поничката си и дупенцето и аз ще съм им господарят и как само ще ти ги намажа със сперма и мъзга, докато прималееш и цъфнеш като фенер в нощта.

Думите на месаря ли пренасяше дъхът?