Читать «Месарят» онлайн - страница 3

Месарят стоеше облакътен на касата, почти залепен за мен. Аз не помръдвах, седях изпъната на високото столче. Само слушах.

И знаех, че колкото и да се старая, той долавя желанието, посаждано от думите му, че си дава сметка как ме оплита с умилкването си.

— Бас държа, че вече си пуснала мъзга в гащичките. Услажда ти се да ме слушаш, нали? Готова си да се подмокриш само от думите… Ще ти се да не спирам, през цялото време да говоря… А ако те докосна, ще видиш, че е същото като с думи… Навсякъде, лекичко с езика… Ще те нося на ръце, ще правя каквото си искам с теб, ти ще си ми кукличката, малката ми женичка… И ще искаш никога да не свършва…

Месарят беше едър и дебел, с много бяла кожа. Нанизваше думите една след друга и леко се задъхваше, гласът му прегракваше, снижаваше се до шепот. Лицето му се покриваше с розови петна, устните влажно блестяха, синьото на очите изсветляваше, превръщаше се в бляскаво бледо петно.

В полуунеса си се питах дали няма да бликне и да ме повлече със себе си, няма ли двамата да изпуснем възбудата си да изтече с този поток от думи; и светът беше бял като престилката му, като витрината и като млякото на мъжете и на кравите, като дебелия корем на месаря, под който се криеше онова, което го караше да говори и да говори, щом останехме сами и млади, и сгорещени: остров сред студеното месо.

— А най-обичам да ям вафличките на женички като теб. Нали няма да се дърпаш, ще ме оставиш да те опаса? Внимателно ще разтворя ония хубави розови устни, първо големите, после малките и лекичко ще те бодна с връхчето на езика, след това с целия език, ще те оближа от дупенцето до клитора, о, сладката пъпчица, ще те изсмуча, миличката ми, ще се мяташ и ще пътуваш и ще плискаш в устата ми защото така ти се иска нали и задничето ти ще изям, и гърдите, и раменете, и ръцете, и пъпа, и ямичката на гърба, бедрата, краката, коленете, пръстите на краката ще те туря да седнеш на носа ми и ще се пъхна в цепката с онова мое огромно парче в устенцето и ще ме оставиш да изтека в гърлото ти върху корема или върху очите ако искаш толкова са дълги нощите; и отпред и отзад ще те боцкам с игленичето сладко и още, и още и няма да има край…

Сега шепнеше в ухото ми, целият надвесен върху мен, но без да ме докосва, двамата се отнасяхме напълно — не знаехме къде сме, къде е светът. Седяхме вкаменени от членоразделното дихание, което се изплъзваше сам-самичко, невъплътено зверче, обитаващо пространството между устата му и ухото ми.

С ръка под мелачката месарят посрещаше месото, което излизаше на дълги тънки цилиндърчета, притиснати едно към друго в мека маса, и се слягаше в шепата му. Той спря машината и на две хапки изгълта червената купчинка.

Този следобед ще пиша на Даниел.

Даниел, прекрасна моя любов, мой черен ангел. Искам да ти кажа обичам те и думите ми да пробият дупка, широка дупка в тялото ти, в света, в тъмната маса на живота. Искам тази дупка, за да те вържа за мен (ще прекарам яко въже, като онези, които придържат корабите за кея и скърцат страшно зиме, когато задухат ветровете), искам я тази дупка, за да се гмурна в нея. Да плувам в светлината ти, в твоята нощ от тежка коприна, в кадифените ти отблясъци. Да имаха думите ми силата на тази любов, която издънва утробата ми и така ме боли! Завинаги неразрешима загадка, проклета невъзможност, удивителен знак, който ме държи постоянно изпъната нащрек, изправена на главата си, пронизвана от нагла омая.