Читать «Приключението на господин Истуд» онлайн - страница 6

— Правдоподобна история, нали? Не, господине, идвате с нас. Спри това такси, Джо — нареди Картър.

Спряха едно минаващо такси и тримата се качиха. Антъни направи последен опит, обръщайки се към Върол, който можеше по-лесно да бъде убеден.

— Вижте какво, любезни инспекторе, какво ще ви навреди, ако дойдете до апартамента ми, за да проверите дали казвам истината? Можете да задържите таксито, ако искате. Това е добро предложение. Няма да ни отнеме повече от пет минути.

Върол го погледна изпитателно и внезапно каза:

— Ще го направя. Колкото и странно да изглежда, вярвам, че говорите истината. Не искаме да изглеждаме като глупаци в участъка, арестувайки не този, когото трябва. Какъв е адресът?

— Бранденбърг Меншънс, четиридесет и осем.

Върол се наведе и каза адреса на шофьора на таксито. Тримата седяха мълчаливо, докато стигнаха. Тогава Картър скочи от колата, а Върол направи на Антъни знак да го последва. Когато и той слезе, обясни:

— Няма нужда да проявявате каквато и да е враждебност. Ще влезем като приятели, сякаш господин Истуд води приятели вкъщи.

Антъни беше безкрайно благодарен за това предложение и мнението му за Отдела за разследване на престъпления се подобряваше с всеки миг.

В коридора за щастие срещнаха портиера Роджърс. Антъни се спря.

— А, добър вечер, Роджърс — подхвърли небрежно той.

— Добър вечер, господин Истуд — отговори с уважение портиерът.

Беше привързан към Антъни, който бе пример за либерално отношение за разлика от някои от съседите му.

Антъни се спря с крак върху най-долното стъпало на стълбата.

— Между другото, Роджърс — рече небрежно той, — от кога живея тук? Току-що имах малка дискусия с тези мои приятели.

— Нека помисля, сър, би трябвало да има вече около четири години.

— Точно както си мислех.

Антъни хвърли победоносен поглед към двамата детективи. Картър изсумтя, но Върол широко се усмихна.

— Добре. Но не е достатъчно. Ще се качим ли? — попита той.

Антъни отключи вратата на апартамента със секретния си ключ. С облекчение си спомни, че прислужникът му Симарк не е тук. Колкото по-малко свидетели има неговото падение, толкова по-добре.

Пишещата машина си стоеше така, както я бе оставил. Картър отиде до масата и прочете заглавието на листа:

— „ЗАГАДКАТА НА ВТОРАТА КРАСТАВИЦА“ — обяви мрачно той.

— Един мой разказ — обясни равнодушно Антъни.

— Това е още един плюс, господине — констатира Върол, кимайки с глава и намигайки. — Между другото за какво се разказва в него? Каква е загадката на втората краставица?

— А, сега ме хванахте! Точно тази втора краставица е в основата на всичките ми неприятности — обясни домакинът.

Картър го изгледа внимателно. Внезапно поклати глава и многозначително се почука по челото.

— Глупав беден млад човек — промърмори гласно той, гледайки настрани.

— А сега, господа, по-делово. Тук има писма, адресирани до мен. Спестовната ми книжка, преписка с издателите. Какво повече искате? — попита енергично господин Истуд.

Върол прегледа документите, които Антъни му подаде и почтително каза: