Читать «Джейн търси работа» онлайн - страница 3

Беше помещение очевидно предназначено за чиновници. В дъното имаше друга стъклена врата. Насочиха Джейн към нея и тя се запъти натам. Намери се в по-малка стая. Вътре имаше голямо бюро, а зад него — мъж на средна възраст, с остър поглед и големи мустаци, приличащ на чужденец. Огледа Джейн, после посочи една врата от лявата си страна.

— Изчакайте там, моля — нареди й той.

Джейн се подчини. Стаята, в която влезе, не беше празна. По столовете се бяха настанили пет момичета и всичките се поглеждаха предизвикателно. На Джейн й стана ясно, че е причислена към подходящите кандидатки и настроението й се повиши. Независимо от това беше принудена да признае, че тези пет момичета, що се отнася до условията в обявата, бяха точно толкова подходящи, колкото и тя.

Времето течеше. Очевидно през вътрешния офис минаваше потокът от момичета. Повечето бяха отпращани през друга врата, водеща в коридора, но от време на време при тях идваше ново момиче и подбраната групичка се увеличаваше. В шест и половина се бяха събрали четиринадесет момичета.

Джейн чу шепот откъм вътрешния офис и после приличащият на чужденец господин, на който мислено беше сложила прякора „полковника“ поради военния тип на мустаците му, се показа на вратата и съобщи:

— Ако обичате, дами, ще разговарям с вас една по една. По реда, по който дойдохте, ако обичате.

Джейн, разбира се, беше шеста. Минаха двадесет минути преди да я извикат. „Полковникът“ стоеше с ръце на гърба. Подложи я на интензивен разпит, провери познанията й по френски и я измери на височина.

— Възможно е, мадмоазел, да сте подходяща. Не знам, но е възможно — отбеляза на френски той.

— Мога ли да попитам за каква работа става дума? — престраши се Джейн.

— Това все още не мога да ви кажа — вдигна рамене той. — Ако ви изберат, ще разберете.

— Изглежда много загадъчно. Не бих могла да приема, без да знам подробностите — възрази Джейн. — Мога ли да попитам дали е свързано със сцената?

— Сцената? Съвсем не.

— О! — изненада се тя.

Той я наблюдаваше внимателно.

— Изглеждате интелигентна. А дискретна ли сте?

— Колкото пожелаете. А какво ще ми кажете за заплащането? — попита спокойно Джейн.

— Заплащането ще бъде две хиляди лири за две седмици работа.

— О! — възкликна тихо момичето.

Споменатата огромна сума я слиса и й трябваше малко време, за да дойде на себе си.

„Полковникът“ отново заговори:

— Вече избрах и една друга дама. Двете сте еднакво подходящи. Може да има и други, с които още не съм разговарял. Ще ви дам инструкции какво следва да направите. Известен ли ви е хотел „Харидж“?

Джейн остана с отворена уста. Кой в Англия не знае за „Харидж“? Този прочут хотел беше разположен скромно на една странична уличка в Мейфеър и, както му е редът, в него отсядаха известни личности и кралски особи. Дори и тази сутрин Джейн беше прочела за пристигането на Великата херцогиня Полин от Острава. Беше пристигнала, за да открие голям базар в помощ на руските бежанци и, разбира се, бе отседнала в прочутия хотел.