Читать «Джейн търси работа» онлайн - страница 5

— Е, Анна Михайловна, какво мислите за нея?

Дамата огледа Джейн от горе до долу така, сякаш момичето беше восъчна фигура от изложба. Изобщо не поздрави.

— Може да свърши работа. Действителната прилика, в истинския смисъл на думата, е много малка. Но фигурата, цвета на косата и очите са много близки, по-близки от тези на останалите. А вие как мислите, Феодор Александрович? — попита най-после тя.

— Съгласен съм с вас, Анна Михайловна.

— Говори ли френски?

— Френският й е отличен.

Джейн все повече и повече се чувстваше като статуя. Никой от тези странни хора изглежда не си спомняше, че тя е човешко същество.

— Но дали ще бъде дискретна? — попита дамата и намръщено погледна момичето.

— Това е принцеса Попоренски. Тя пита дали можете да бъдете дискретна — обясни на френски граф Стрептич.

Джейн се обърна към принцесата и отвърна:

— Докато не ми обясните ситуацията, едва ли мога да дам някакви обещания.

— Така е, както казва малката. Мисля, че е интелигентна, Феодор Александрович, по-интелигентна от другите. Кажи ми, малката, дали си и смела? — попита дамата.

— Не знам. Не обичам особено да ми причиняват болка, но мога да я понеса — каза озадачено Джейн.

— А! Не исках да кажа това. Нямаш нищо против опасностите, нали?

— О! Опасностите! Това не е проблем. Обичам опасностите — заяви момичето.

— И сте бедна? Бихте искали да спечелите много пари?

— Не ще и дума — рече Джейн с чувство, близко до ентусиазъм.

Граф Стрептич и принцеса Попоренски се спогледаха. После едновременно кимнаха.

— Да й обясня ли за какво става въпрос, Анна Михайловна? — попита той.

Принцесата поклати глава.

— Нейно височество иска да направи това сама.

— Не е нужно… и е неразумно.

— Въпреки всичко нейната заповед е такава. Аз трябва да й представя момичето, веднага щом приключите с нея.

Стрептич сви рамене. Очевидно не беше доволен. Но също така очевидно бе, че нямаше намерение да не се подчини на заповедта. Обърна се към Джейн и рече:

— Принцеса Попоренски ще ви представи на Нейно височество Великата херцогиня Полин. Не се притеснявайте.

Джейн ни най-малко не се притесняваше. Беше очарована от идеята да бъде представена на истинска жива Велика херцогиня. Не споделяше идеите на социалистите, а за момента дори бе престанала да се тревожи за шапката си.

Принцеса Попоренски я поведе през помещението. Имаше доста олюляваща се походка, но излъчваше достойнство въпреки тромавото тяло. Преминаха през свързващата стая, която представляваше нещо като преддверие и принцесата почука на вратата на отсрещната стена. Отвътре се чу отговор. Принцесата отвори вратата и влезе, а Джейн вървеше плътно по петите й. Дамата тържествено обяви:

— Позволете, мадам, да ви представя госпожица Джейн Кливланд.

Младата жена, която седеше на голямо кресло в другия край на стаята, скочи от мястото си и изтича напред. Погледна внимателно Джейн за минута-две и после весело се засмя:

— Но това е чудесно, Анна. Никога не съм предполагала, че ще имаме такъв успех. Елате, нека се погледнем една до друга.