Читать «Смарагдът на раджата» онлайн - страница 9

— Точно това казах, да — рече инспектор Мерилийз.

Говореше с твърд делови глас. Джеймс се опита да дойде на себе си.

— Не знам за какво говорите — каза той с тон, изразяващ достойнство.

— О, да, момчето ми, мисля, че знаете.

— Всичко това е грешка. Мога съвсем ясно да обясня — рече Джеймс и после млъкна.

По лицето на другия беше изписана досада.

— Винаги казват така — сухо измърмори човекът от Скотланд Ярд. — Предполагам, че сте го намерили, докато сте се разхождали по плажа, а? Обяснението ще е нещо подобно.

„Наистина имаше сходство“ — призна си на ум Джеймс, но все още се опитваше да спечели време.

— Откъде да знам, че сте такъв, за какъвто се представяте? — попита тихо той.

Мерилийз обърна за миг ревера на сакото си, показвайки една значка. Джеймс го загледа с очи, които щяха да изскочат от мястото си.

— А сега виждате ли с кого си имате работа! Новак сте, забелязах го. Първата ви работа, нали? — попита почти сърдечно другият. Джеймс кимна. — Така си и помислих. А сега, момчето ми, ще ми дадете ли смарагда или трябва да ви претърся?

Джеймс възвърна способността си да говори:

— Той… той не е у мен — заяви той.

Мислеше трескаво.

— Оставил сте го в квартирата си? — попита Мерилийз.

Джеймс кимна.

— Много добре, тогава ще отидем там заедно — каза детективът и хвана Джеймс под ръка. — Няма да рискувам да ми избягате. Ще отидем в квартирата ви и ще ми дадете този камък.

Джеймс несигурно заговори:

— Ако го направя, ще ме пуснете ли?

Мерилийз сякаш се смути.

— Знаем точно как е взет камъкът — обясни той, — а също и за дамата, която е замесена. Разбира се, раджата иска работата да се потули. Знаете какви са тези туземни владетели, нали?

Джеймс, който не знаеше нищо за туземните владетели, с изключение на един, свързан с шумен процес, кимна глава, давайки си вид, че разбира.

— Съвсем няма да е в реда на нещата, разбира се, но вие можете да останете ненаказан — обясни детективът.

Джеймс отново кимна. Бяха минали покрай хотела и сега влизаха в града. Джеймс указваше посоката, а другият нито за миг не изпускаше ръката му.

Внезапно Джеймс се поколеба и за малко да заговори. Мерилийз го погледна проницателно и после се засмя. Минаваха точно покрай полицейския участък и той забеляза мъчителния поглед, който Джеймс хвърли натам.

— Първо ще ви дам шанс — каза добронамерено детективът.

В този момент събитията започнаха да се развиват бързо. Джеймс издаде силен вик, сграбчи ръката на другия и извика със силен глас:

— Помощ! Крадец! Помощ! Крадец!

За по-малко от минута около тях се струпа тълпа.

Мерилийз се опитваше да измъкне ръката си от хватката на Джеймс, който извика:

— Обвинявам този човек. Обвинявам го, че ме обра.

— За какво говориш, глупако? — извика другият.

Един полицай пое нещата в свои ръце. Господин Мерилийз и Джеймс бяха отведени в полицейския участък. Джеймс повтори оплакването си, заявявайки възбудено:

— Този човек току-що ме обра. Моят портфейл е в десния му джоб.

— Този мъж е луд. Можете сам да проверите, инспекторе, и да видите дали казва истината — оплака се другият.

По даден от инспектора знак полицаят пъхна почтително ръката си в джоба на Мерилийз. Извади нещо и го вдигна нагоре, като ахна от удивление.