Читать «Смарагдът на раджата» онлайн - страница 10

— Господи! Това трябва да е смарагда на раджата! — възкликна инспекторът, който беше толкова смаян, че премина границите на професионалното благоприличие.

Мерилийз изглеждаше по-скептичен от всички останали.

— Това е чудовищно! — От устата му излетяха пръски. — Чудовищно! Трябва да го е пъхнал сам в джоба ми, докато вървяхме заедно. Това е измама.

Убедителността на Мерилийз накара инспектора да се поколебае. Подозренията му се прехвърлиха към Джеймс. Пошепна нещо на полицая и последният излезе.

— А сега, господа, нека да чуя вашите показания. Моля, един по един — нареди инспекторът.

— Разбира се — рече Джеймс. — Разхождах се по плажа, където срещнах този господин и той каза, че се познаваме. Не си спомнях да съм го срещал преди, но бях прекалено учтив, за да му го кажа. Вървяхме заедно. Имах известни подозрения към него и точно когато стигнахме до полицейския участък, усетих ръката му в джоба си. Хванах го и извиках за помощ.

Инспекторът премести поглед към Мерилийз.

— А сега вие, господине.

Мерилийз изглеждаше леко смутен и бавно каза:

— Тази история е почти вярна, но не съвсем. Не аз го заговорих нарочно, а той мен. Несъмнено се е опитвал да се отърве от смарагда и го е пъхнал в джоба ми, докато говорехме.

Инспекторът спря да пише и безпристрастно каза:

— А, добре, след минута тук ще дойде един господин, който ще ни помогне да разберем нещата докрай.

Мерилийз се намръщи и промърмори, вадейки часовника си:

— Наистина ми е невъзможно да чакам. Имам среща. Наистина, инспекторе, не можете да разсъждавате толкова абсурдно и да предположите, че ще открадна смарагд и ще се разхождам, като го държа в джоба си.

— Не е правдоподобно, господине, съгласен съм — отвърна инспекторът, — но ще трябва да почакате само пет-десет минути, докато изясним случая. А! Ето го и Негова светлост.

В стаята влезе висок мъж на около четиридесет години. Беше облечен с овехтели панталони и стар пуловер.

— Е, инспекторе, за какво става въпрос? Казвате, че сте намерили смарагда. Това е чудесно, много добре. Кои са тези двамата при вас? — попита той.

Погледът му се плъзна по Джеймс и се спря върху Мерилийз.

Убедителността на последния изглежда намаля и се стопи.

— А, Джоунс! — възкликна лорд Кемпиън.

— Познавате ли този мъж, лорд Едуард? — попита живо инспекторът.

— Да, разбира се. Това е моят слуга, работи при мен от един месец. Човека, който изпратиха от Лондон, веднага тръгна по дирите му, но сред неговите вещи нямаше и следа от смарагда — обясни сухо лорд Едуард.

— Носеше го в джоба на сакото си. Този господин ни насочи към него — съобщи инспекторът и посочи към Джеймс.

След миг се ръкуваха с Джеймс и сърдечно го приветстваха.

— Скъпи приятелю, значи вие сте го заподозрял, така ли? — попита лорд Едуард Кемпиън.

— Да — отвърна Джеймс. — Бях принуден да измисля историята за това, че са ме обрали, за да го въведа в полицейския участък.

— Е, това е чудесно, направо чудесно. Трябва да дойдете да обядвате с нас, ако не сте обядвали. Знам, че е късно, почти два часа — каза лорд Едуард.