Читать «Смарагдът на раджата» онлайн - страница 8

Тъкмо тогава Джеймс се досети за един поразително прост вариант. Беше обяд, плажът би трябвало да е сравнително пуст. Щеше да се върне в „Мон дезир“, да закачи панталоните там, откъдето ги беше взел и да вземе своите. Тръгна бързо към плажа.

Въпреки всичко съвестта леко го гризеше. Смарагдът трябваше да бъде върнат на раджата. У него се породи идеята да извърши малко детективска работа, след като си вземе собствените панталони и върне другите на място. В изпълнение на тази идея той се насочи към възрастния моряк, когото правилно бе оценил като неизчерпаем източник на информация в Кимптън и се обърна учтиво към него:

— Извинете, но мисля, че един мой приятел, господин Чарлз Ламптън има съблекалня на този плаж. Струва ми се, че се казва „Мон дезир“.

Възрастният моряк седеше на един стол с лула в устата, загледан към океана. Премести леко лулата си и без да отмества поглед от хоризонта отговори:

— Всеки знае, че „Мон дезир“ принадлежи на негова светлост лорд Едуард Кемпиън. Никога не съм чувал за господин Чарлз Ламптън, трябва да е отскоро тук.

— Благодаря ви — рече Джеймс и се оттегли.

Информацията го смая. Със сигурност не бе възможно раджата сам да е пуснал камъка в джоба и да е забравил. Джеймс поклати глава. Тази хипотеза не го задоволяваше, но очевидно крадецът трябва да е някой от участвалите в домашното парти. Тази ситуация напомни на Джеймс за някои от любимите му литературни произведения.

Независимо от това неговата собствена цел остана непроменена. Всичко ставаше съвсем лесно. Плажът беше, както се бе надявал, практически пуст. За още по-голям късмет вратата на „Мон дезир“ още беше открехната. Вмъкването вътре стана за миг. Джеймс тъкмо вдигаше собствените си панталони от закачалката, когато един глас зад него го накара внезапно да се обърне.

— Ето, че ви хванах, човече! — каза гласът.

Джеймс го гледаше с отворена уста. На вратата на „Мон дезир“ стоеше един непознат — добре облечен мъж на около четиридесет години, с изострено и подобно на ястреб лице.

— Ето, че ви хванах! — повтори непознатият.

— Кой… кой сте вие? — запъна се Джеймс.

— Детектив-инспектор Мерилийз от Скотланд Ярд. И ще ви обезпокоя с нареждането да предадете онзи смарагд — каза решително другият.

— Смарагда?

Джеймс искаше да спечели време.