Читать «Смарагдът на раджата» онлайн - страница 7

Да, но как, по дяволите, беше влязъл този смарагд в джоба му? Без съмнение, в полицията щяха да му зададат този въпрос. Беше неприятен въпрос, още повече, че в момента не можеше да отговори. Как беше се намерил този смарагд в джоба му? С отчаяние погледна надолу към краката си и тогава го прониза лошо предчувствие. Погледна по-внимателно. Един чифт стари фланелени панталони много прилича на друг чифт подобни панталони, но въпреки всичко Джеймс инстинктивно почувства, че в края на краищата това не са неговите панталони. Облегна се назад на стола си, зашеметен от откритието. Сега разбра какво бе станало. Бързайки да се измъкне от съблекалнята, беше взел чуждите панталони. Спомняше си, че закачи своите на съседна закачалка до старите панталони, които висяха там. Да, това обясняваше нещата до тук — беше взел чуждите панталони. Но все едно, какво по дяволите правеше там един смарагд на стойност хиляди лири? Колкото повече мислеше за това, толкова по-любопитно изглеждаше всичко. Можеше, разбира се, да обясни в полицията…

Без съмнение беше неловко, определено беше неловко. Трябваше да се спомене факта, че предумишлено е влязъл в чужда съблекалня. Това, разбира се, не беше сериозно престъпление, но беше осъдително.

— Да ви донеса ли нещо друго, господине?

Беше отново сервитьорката. Гледаше многозначително към недокоснатата овнешка яхния. Джеймс бързо сипа малко от нея в чинията си и поиска сметката. Щом я получи, плати и излезе. Както стоеше нерешително на улицата, един афиш отсреща прикова вниманието му. В съседния град, Харчестър, излизаше вечерен вестник и Джеймс гледаше именно неговото съдържание. Там се съобщаваше накратко един сензационен факт: „СМАРАГДЪТ НА РАДЖАТА ОТКРАДНАТ“.

— Господи! — възкликна тихо Джеймс и се облегна на един стълб.

Когато дойде на себе си, той измъкна едно пени и си купи вестника. Не му трябваше много време, за да открие онова, което търсеше. Сензационните неща в местните новини бяха разположени на голямо разстояние една от друга. Първа страница беше накичена с големи заглавия: „Сензационен обир у лорд Едуард Кемпиън. Кражба на необикновения смарагд с дълга история. Ужасната загуба на раджата на Марапутна“. Фактите бяха малко и прости. Лорд Едуард Кемпиън поканил няколко приятели миналата вечер. Пожелал да покажат камъка на една от присъстващите дами. Раджата отишъл да го вземе и открил, че го няма. Извикали полицията. До сега не е открита никаква следа. Джеймс остави вестника да падне на земята. Все още не му беше ясно как е станало така, че смарагдът се е намерил в джоба на старите фланелени панталони в съблекалнята, но му се струваше, че в полицията със сигурност ще помислят неговия разказ за съмнителен. Какво по дяволите да направи? Ето, той стоеше на главната улица на Кимптън-он-сии с откраднатата скъпоценност с огромна стойност, приютила се кротко в джоба му, докато всички полицаи в околността бяха заети с търсенето тъкмо на същата скъпоценност. Пред него се откриваха две възможности. Възможност номер едно — да отиде направо в полицейския участък и да разкаже историята си, но трябва да признаем, че Джеймс определено бягаше от тази възможност и номер две — по един или друг начин да се отърве от смарагда. Помисли си дали да не го постави в хубав, малък колет и да го изпрати по пощата обратно на раджата. После поклати глава, беше чел прекалено много детективски истории за подобни неща. Знаеше, че един супер детектив можеше да използва увеличително стъкло и всякакви други подобни пособия. Всеки способен детектив щеше да се заеме с колета на Джеймс и за около половин час да открие професията, възрастта, навиците на изпращача и как изглежда той. След това щеше да е само въпрос на часове да го открият.