Читать «Смарагдът на раджата» онлайн - страница 5

— О, ето те и теб! Боях се, че няма да дойдеш скоро, като гледах цялата тази тълпа чакащи хора там — извика Грейс.

— Така ли? — измърмори Джеймс.

С благодарност си помисли за жълтата книга. „Силният мъж може в определени случаи да бъде дискретен“. За момента самочувствието му се бе възвърнало напълно. Дори успя да каже на Клод Сопуърт, който учеше Грейс да плува кроул няколко думи с приятен, но твърд тон.

— Не, не, старче, това е съвсем погрешно. Аз ще й покажа.

И самоувереността в тона му беше такава, че Клод се оттегли смутен. Единственото, за което можеше да съжалява, бе, че триумфът му бе кратък. Температурата на водата по английското крайбрежие не е такава, че да може къпещите се да останат в нея за дълго. Грейс и момичетата Сопуърт вече бяха с посинели устни и тракащи зъби. Те затичаха към брега и Джеймс се запъти самотен към „Мон дезир“. Докато се триеше енергично с пешкира и си нахлузваше ризата през глава, се чувстваше доволен от себе си. Смяташе, че се е проявил като динамична личност.

После внезапно застана неподвижно, замръзнал от ужас. Отвън се чуха женски гласове, гласове доста различни от този на Грейс и приятелите й. Миг по-късно осъзна истината — пълноправните собственици на „Мон дезир“ пристигаха. Ако беше съвсем облечен, може би Джеймс щеше да изчака идването им по различен начин и щеше да направи опит да даде някакво обяснение. В случая реагира панически. Прозорците на „Мон дезир“ бяха благоприлично покрити с тъмнозелени пердета. Джеймс се хвърли към вратата и хвана дръжката, стискайки я отчаяно. Отвън се опитаха неуспешно да отворят.

— Все пак е заключено. Пег струва ми се каза, че е отворено — чу се женски глас.

— Не, Уогъл каза това.

— Уогъл прекалява. Колко неприятно, ще трябва да се върнем за ключа — рече другото момиче.

Джеймс чу стъпките им да се отдалечават. Пое си дълбоко дъх. С отчаяна бързина навлече останалите си дрехи. Две минути по-късно той се разхождаше нехайно по брега с почти агресивна невинност. Грейс и момичетата Сопуърт се присъединиха към него на плажа четвърт час по-късно. Останалата част от сутринта мина приятно в хвърляне на камъчета, писане по пясъка и леки закачки. После Клод погледна часовника си и отбеляза:

— Вече е обяд. По-добре да се връщаме.

— Ужасно съм гладна — заяви Алис Сопуърт.

Всички останали момичета казаха, че и те са ужасно гладни.

— Идваш ли, Джеймс? — попита Грейс.

Без съмнение, Джеймс беше извънредно докачлив. Предпочете да се обиди от тона й.

— Не, ако дрехите ми не са достатъчно добри за теб. Може би след като си толкова взискателна, е по-добре да не идвам — рече горчиво той.

Тонът му трябваше да подскаже на Грейс каква реакция очаква той от нея — да го убеди, че това няма значение, но океанският въздух й се отразяваше неблагоприятно и тя просто отвърна: