Читать «Двойно убийство» онлайн - страница 94

— Но след като е узнал, веднага тръгва с яхтата, за да я убие, така ли? Съшито с бели конци, Бланд!

— Но не е изключено, сър.

— И какво, за Бога, е могла да знае тази жена?

— Спомнете си какво е казала на съпруга си: „Той убива хора“.

— Сетила се е за убийствата? От времето, когато е била на петнайсет години? Но го твърди само Хати. Де Суса щеше да ни се изсмее.

— Не знаем всички факти — упорстваше Бланд. — Наясно сте, сър, че ако знаеш кой е извършителят, ще потърсиш, доказателства и ще ги намериш.

— Хм! Направихме дискретно проучване за Де Суса — по обичайните канали, и не стигнахме доникъде.

— Именно заради това, сър, този смешен стар белгиец може да е попаднал на нещо. Бил е в къщата — това е важно. Лейди Стъбс е говорила с него. Може да е направил връзка между някои от нейните налудничави приказки и да е открил нещо. При всички положения днес през целия ден е бил в Нейскум.

— И ви е позвънил да ви пита каква яхта е имал Де Суса?

— Да, първия път. При второто си обаждане ме помоли да уредя тази среща с вас.

— Е — началникът погледна часовника си, — ако не дойде до пет минути…

Точно в този момент се появи Еркюл Поаро.

Видът му съвсем не беше безупречен както обикновено. Мустаците му бяха увиснали от влажния въздух на Девън, лачените му обувки бяха покрити с кал, той куцаше, а косата му бе разрошена.

— Ето ви й вас, мосю Поаро! — началникът протегна ръка за поздрав. — Изгаряме от нетърпение да чуем какво Ще ни разкажете.

Думите му бяха леко иронични, но колкото и да беше изтощен физически, Еркюл Поаро не възнамеряваше да отстъпва по отношение на умствените си качества.

— Не проумявам — започна той — как досега не съм разбрал истината.

Началникът на полицията посрещна изказването му твърде хладно.

— Да разбираме ли, че вече знаете истината?

— Да, има още някои подробности — но основната посока е ясна.

— Необходимо ни е нещо повече от основната посока — отсече полицейският началник. — Искаме доказателства. Имате ли някакви доказателства, мосю Поаро?

— Мога да ви кажа къде да намерите доказателствата.

— Например? — обади се Бланд. Поаро се извърна към него и попита:

— Предполагам, Етиен де Суса е напуснал страната?

— Преди две седмици — със съжаление отвърна инспекторът. — Няма да ни е лесно да го върнем обратно.

— Може да бъде убеден.

— Убеден ли? Но ние не разполагаме с достатъчно доказателства, за да поискаме екстрадирането му.

— Не става въпрос за екстрадиране. След като го запознаят с фактите…

— Какви факти, мосю Поаро? — в гласа на началника се долавяше раздразнение. — Какви са тия факти, за които само ни подмятате?

— Фактът, че Етиен де Суса е пристигнал тук с луксозно обзаведена яхта, от която личи, че семейството му е богато, фактът, че старият Мърдъл е дядо на Марлийн Тъкър, което научих едва днес, фактът, че лейди Стъбс е обичала да носи шапки модел „кули“, фактът, че мисис Оливър въпреки необузданото си въображение сама не знае колко точно преценява хората, фактът, че Марлийн Тъкър е държала скрити в чекмеджето си червила и шишенца с парфюм, фактът, че мис Бруис заяви при разпита, че лейди Стъбс й е наредила да занесе поднос със закуска на Марлийн под навеса.