Читать «Двойно убийство» онлайн - страница 96

— Смятах, че ще бъде така — че ще се грижа за Хати и ще я обичам. Никога не съм си представяла, че…

— Никога не сте си представяли, а и синът ви е внимавал да не научите, че когато се е оженил, вече е бил женен. О, да — проверихме в архивите това, което със сигурност знаехме, че съществува. Синът ви се е оженил в Триест за момиче от престъпния свят, укривало го, след като е дезертирал. Тя не е имала намерение да се разделя с него, нито пък той е възнамерявал да я изоставя. Съгласил се е да се ожени за Хати, за да забогатее, но още от самото начало е знаел какво ще направи.

— Не, не, не вярвам, че така! Не мога да повярвам… Виновна е онази жена — онова проклето създание.

Поаро продължи неумолимо:

— Той е смятал да я убие. Хати не е имала роднини, само неколцина приятели. Веднага след пристигането си в Англия той е довел и другата жена. Прислужниците са видели за малко Хати първата вечер, а жената, която са видели на следващата сутрин, не е била Хати, а съпругата италианка, нагласена като Хати и стараеща се с държането си да прилича на нея. Фалшивата Хати е трябвало да прекара живота си като истинската, а умствените й способности са щели да се подобрят неочаквано вследствие на това, което мъгляво определят като „нова методика на лечение“. Секретарката мис Бруис вече си е давала сметка, че умственият багаж на лейди Стъбс съвсем не е недостатъчен. Но после се е случило нещо неочаквано. Един братовчед на Хати й е писал, че ще дойде с яхтата си в Англия, и макар че не я бил виждал от години, той едва ли би се оставил да го измамят с подставената Хати. Странно — рече Поаро, прекъсвайки разказа си, — мина ми през ума, че Де Суса може да не е Де Суса, но изобщо не ми хрумна, че е точно обратното — тоест, че Хати не е истинската Хати — после продължи: — Сигурно е имало няколко начина за спасяване на положението. Лейди Стъбс е можела да избегне срещата, преструвайки се на болна, но ако Де Суса е останел по-дълго в Англия, тя трудно би избягнала срещата с него. А вече е имало и още едно усложнение. Старият Мърдъл, станал по-приказлив с годините, обичал да си бъбри с внучка си. Марлийн вероятно е била единственият човек, обръщал внимание на приказките му, но дори и тя не го е приемала на сериозно, защото е смятала, че дядо й е смахнат. И все пак думите, че е видял „труп на жена в гората“ и че „сър Джордж Стъбс всъщност е мистър Джеймс“, са й направили достатъчно впечатление, та тя да намекне предпазливо за тях пред сър Джордж. Но с това, естествено, е подписала смъртната си присъда. Сър Джордж и жена му не са могли да рискуват и да оставят подобни мълви да се разпространят. Той сигурно й е дал на няколко пъти пари да мълчи и е продължил да обмисля плана си. Те са го разработили много внимателно. Вече са знаели кога Де Суса ще пристигне в Хелмът. Идването му е съвпаднало с определения за празненството ден. Уредили са нещата така, че Марлийн да бъде убита, а лейди Стъбс да „изчезне“ при обстоятелства, които да създадат неясни подозрения спрямо Де Суса. Ето защо се появяват изказванията за него, че е „лош човек“ и обвинението: „Той убива хора“. Лейди Стъбс е трябвало да изчезне завинаги (вероятно по-късно е щяло да има удобен случай, при който сър Джордж да идентифицира някой разложил се труп), а на нейно място е щяла да се появи нова личност. Всъщност „Хати“ просто е щяла отново да стане италианка. Трябвало е само да играе двойна роля в продължение на малко повече от двайсет и четири часа. Със съучастието на сър Джордж това не е представлявало трудност. В деня на моето пристигане се предполага, че „лейди Стъбс“ е била в стаята си чак до следобедния чай. Никой не я е виждал там освен сър Джордж. Всъщност тя се е измъкнала, взела е автобуса или влака до Ексетьр и се е върнала заедно с още една студентка (по това време на годината тук има много летовници), с която споделя за случката с нейната приятелка, яла развалено телешко и шунков пай. Пристига в общежитието, регистрира се и излиза да „поразгледа“ околността. За чая лейди Стъбс вече е в гостната. След вечерята лейди Стъбс си ляга рано, но мис Бруис успява да я зърне, когато малко по-късно тя се измъква от къщата. Прекарва нощта в общежитието, ала излиза рано и се връща в Нейс за закуска, вече като лейди Стъбс. Отново прекарва сутринта в спалнята си с „главоболие“, но този път успява да се престори на летовница „минаваща напряко“, с която сър Джордж се кара от прозореца на жена си. Той се преструва, че се обръща и говори със съпругата си, която е вътре в стаята. Не е било трудно да си смени дрехите — под пищните рокли, които лейди Стъбс е обичала да носи, си е облекла панталони и блуза без ръкави. Силен грим за ролята на лейди Стъбс и голяма шапка модел кули, която да прикрива лицето й, ярък селски шал, силен тен и бронзови къдрици за ролята на италианката. Никой не би и помислил, че двете са една и съща жена. Така е започнала заключителната част на инсценировката. Малко преди четири часа лейди Стъбс е казала на мис Бруис да занесе подноса със закуска на Марлийн. Направила го е, защото се е страхувала, че мис Бруис сама ще се сети да занесе нещо, а е щяло да бъде фатално, ако се появи в неподходящо време. Сигурно е изпитвала някакво удоволствие, че е пратила мис Бруис на мястото на престъплението приблизително в часа, в който то е било извършено. После, издебвайки удобен момент, се е вмъкнала в празната палатка на гадателката, излязла е от задната й страна и е отишла в лятната кухня, където е държала раницата с другите си дрехи. Промъкнала се е през гората, извикала е на Марлийн да и отвори и веднага е удушила нищо неподозиращото момиче. Хвърлила е широкополата шапка в реката, после се е преоблякла и е сменила грима си, за да изглежда като туристката, набутала е в раницата цикламената рокля от жоржет и обувките на висок ток и вече студентката италианка от младежкото общежитие се е присъединила към приятелката си от Холандия, за да наблюдават игрите на поляната, а накрая двете са заминали с автобуса, както са се били уговорили. Къде е тя сега, не знам. Подозирам, че е в Сохо, където несъмнено има връзки с престъпния свят — със свои сънародници, които могат да й осигурят необходимите документи. Във всеки случай полицията не търси никаква италианка, а глуповатата, недоразвита и красива Хати Стъбс. Но горката Хати Стъбс е мъртва, което вие, мадам, знаете прекрасно. Издадохте се, когато разговаряхме в гостната в деня на увеселението. Смъртта на Марлийн бе истински шок за вас — не сте имали и най-малка представа за техните планове, но ми намекнахте недвусмислено, макар да бях достатъчно глупав и не го разбрах веднага, че когато казвате „Хати“, имате предвид две различни личности — жената, която не обичате, която, според вас бе „по-добре да е мъртва“ и за която ме предупредихте да не вярвам на приказките и момичето, за което говорехте в минало време и което защитавахте с нежна обич. Мисля, мадам, че много сте обичали горката Хати Стъбс…