Читать «Двойно убийство» онлайн - страница 92

— Не бе особено щастлива с мен през последните шест месеца.

— Шест месеца не значат цял живот — възрази Поаро, — това е много кратък период, след който би могъл да последва дълъг и щастлив брачен живот.

— Та вие говорите почти като пастор!

— Възможно е. Мога ли да ви кажа нещо, мистър Леги? Според мен, ако жена ви не е била щастлива с вас, вероятно вие имате по-голяма вина от нея.

— Тя сигурно смята така. Предполагам, че за всичко съм виновен аз.

— Не за всичко, но за някои неща.

— О, хвърлете цялата вина върху мен! Като нищо ще се удавя в проклетата река, поне да се отърва.

Поаро го погледна замислено.

— С радост забелязвам — подхвърли той, — че в момента се вълнувате повече от собствените си проблеми, отколкото от проблемите на света.

— Светът да върви по дяволите! — отряза мистър Леги. После горчиво добави: — Сигурно съм се държал като пълен глупак през цялото време.

— Да — увери го Поаро, — бих казал, че поведението ви предизвикваше повече съжаление, отколкото укор.

Алек Леги го изгледа настойчиво.

— Кой ви нае да ме следите? — попита той. — Сали ли?

— Защо мислите така?

— Ами няма нищо официално. Затова реших, че сигурно сте дошли да ме следите по частна поръчка.

— Грешите — отвърна Поаро. — Изобщо не съм ви следил. Когато дойдох нямах представа, че вие съществувате.

— Тогава откъде знаете, че съм бил нещастен, че съм се правил на глупак и така нататък?

— В резултат на наблюдения и размишления — рече Поаро. — Искате ли да се опитам да отгатна нещо, а вие ще кажете дали съм прав?

— Можете да си отгатвате колкото искате — отвърна Алек Леги. — Но не се надявайте да участвам.

— Според мен — започна Поаро — преди няколко години сте симпатизирали на определена политическа партия. Както и много други млади хора от научните кръгове. Във вашата професия подобни симпатии и склонности естествено се посрещате подозрение. Едва ли сте били сериозно компрометиран, но съм убеден, че върху вас е оказан натиск да заздравите положението си по начин, който не ви е бил приятен. Опитали сте се да се оттеглите и са започнали да ви заплашват. Определили са ви среща с някакъв непознат. Съмнявам се, че ще науча някога името на онзи младеж. За мен той винаги ще си остане „младежът с ризата на костенурки“. Алек Леги изведнъж избухна в силен смях.

— Тая риза явно бе някаква шега. Но тогава нещата не ми се струваха смешни.

Еркюл Поаро продължи:

— С тая ваша загриженост за съдбата на света и пренебрежението към собствените ви затруднения сте се превърнали, ако мога така да се изразя, в мъж, с когото е почти невъзможно една жена да живее щастливо. Не сте споделяли нищо със съпругата си. И в това се състои нещастието ви, тъй като според мен вашата съпруга е вярна, а ако е знаела колко нещастен и отчаян сте били, с цялото си сърце е щяла да застане на ваша страна. Вместо това е започнала да ви сравнява, не във ваша полза, с бившия си приятел Майкъл Уейман — той се надигна. — Бих ви посъветвал, мистър Леги, да приключите с багажа час по-скоро, да отидете при жена си в Лондон, да я помолите да ви прости и да й разкажете всичко, което сте преживели.