Читать «Двойно убийство» онлайн - страница 95

— Факти ли? — полицаят го зяпна. — Вие на това факти ли му викате? Та тук няма нищо ново.

— А вие предпочитате доказателства — категорични доказателства, например трупа на лейди Стъбс, нали?

Този път го зяпна Бланд.

— Да не сте намерили трупа на лейди Стъбс?

— Не съм го намерил, но знам къде е скрит. Ще идете на мястото — и след като го откриете, ще притежавате доказателства, всички доказателства, които ви трябват. Защото само един човек е могъл да го скрие там.

— И кой е той?

Еркюл Поаро се засмя — усмивката му бе като на доволен котарак, докопал паничка със сметана.

— Човекът, който най-често извършва престъплението — спокойно отвърна той, — съпругът. Сър Джордж Стъбс е убил жена си.

— Но това е невъзможно, мосю Поаро. Знаем, че е невъзможно.

— А, не — настоя Поаро, — съвсем не е невъзможно! Чуйте, ще ви разкажа.

ГЛАВА 20

Еркюл Поаро сиря за миг пред голямата порта от ковано желязо. Погледна към извитата алея. От дърветата канеха последните златистокафяви листа. Цикламите вече ги нямаше.

Поаро въздъхна. Обърна се и тихо почука на вратата на къщичката на пазача, боядисана в бяло.

Не след дълго отвътре се чуха стъпки — познатите бавни и несигурни стъпки. Мисис Фолиът отвори вратата. Този път Поаро не се изненада, че тя изглежда толкова остаряла и крехка.

— Мосю Поаро! Пак ли сте вие? — възкликна възрастната дама.

— Мога ли да вляза?

— Разбира се!

Той тръгна след нея.

Тя му предложи чай, но Поаро отказа. После мисис Фолиът попита с отпаднал глас:

— Защо дойдохте?

— Вероятно се досещате, мадам. Отговорът й бе уклончив.

— Много съм уморена — рече възрастната жена.

— Знам — каза той, преди да продължи. — Вече имаме трима убити: Хати Стъбс, Марлийн Тъкър и стария Мърдъл.

Тя се обади рязко:

— Мърдъл ли? Беше нещастен случай. Той падна от кея. Беше много стар, недовиждаше, а и се е бил напил в кръчмата.

— Не е било нещастен случай. Мърдъл е знаел прекалено много.

— Какво е знаел?

— Разпознал е нечие лице, походка и глас, такива неща. Говорих с него в деня, когато пристигнах първия път. Тогава той ми разказа всичко за семейство Фолиът — за вашия свекър, за съпруга и синовете ви, загинали през войната. Само че не са загинали и двамата, нали? Синът ви Хенри е потънал с кораба, но вторият ви син, Джеймс, не е бил убит. Той е дезертирал. В началото вероятно са го обявили за „безследно изчезнал, вероятно убит“, а по-късно сте казали на всички, че наистина е бил убит. На никого не му е хрумнало да се съмнява в думите ви. Защо ще се съмнява? — Поаро замълча, после продължи: — Недейте да си мислите, че не ви съчувствам, мадам. Животът е бил жесток към вас, знам. Не сте се заблуждавали относно по-малкия си син, но той ви е бил син и вие сте го обичали. Направили сте всичко възможно, за да му създадете нов живот. Поели сте грижите за едно младо момиче — недоразвито, но много богато. О, да, тя е била богата. Разпространили сте слуха, че родителите й са се разорили, че тя е обедняла и сте я посъветвали да се омъжи за доста по-възрастен от нея мъж. Кой е могъл да се усъмни във вашата версия? Пак повтарям, не им е минавало и през ума да се съмняват. Родителите й и близките й роднини са загинали. Адвокатската кантора в Париж е действала съгласно инструкциите на адвокатите от Сан Мигел. При встъпването си в брак тя е трябвало да наследи цялото фамилно богатство. Била е, както ми казахте, кротка, предана и се е поддавала лесно на внушения. Подписвала е всичко, което е искал съпругът й. Ценните книжа вероятно са били сменявани и препродавани многократно, но в края на краищата желаният финансов резултат е бил налице. Вашият син, познат вече под новото си име, сър Джордж Стъбс, е забогатял, а жена му е станала просякиня. Няма правонарушение в това да започнеш да наричаш себе си „сър“, освен ако не е извършено с цел да се сдобиеше пари по нечестен начин. Една титла поражда доверие у хората — тя предполага, че притежателят й може и да не е със синя кръв, но сигурно е богат. И така, богатият сър Джордж Стъбс, поостарял, с променена външност и с брада, е купил Нейс Хаус и е дошъл да живее в къщата, в която е бил роден, макар че от млад не е стъпвал в нея. След разрухата от войната там вече не е имало никой, който да го познае. Но старият Мърдъл го е познал. Не е издавал това свое откритие, ала когато разговарях с него, хитро подхвърли, че „в Нейс винаги ще има Фолиътови“, което си беше някаква негова шега. И така, всичко е приключило благополучно, поне сте се надявали да е така. Напълно ви вярвам, че вашият план е бил дотук. Синът ви се е сдобил с богатство, живеел е в дома на прадедите си и макар нолунормална, жена му все пак е била кротка и хубава и вие сте разчитали, че той ще бъде мил с нея и тя ще бъде щастлива. Мисис Фолиът се обади тихо: