Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 102

— Но несъмнено мис Хауърд е имала отлични възможности да му помогне.

— Да, но мис Хауърд не е знаела за съществуването на писмото. В съответствие с предварителния им план тя не говореше на Алфред Ингълторп. За пред останалите те бяха смъртни врагове и не са смеели да рискуват с евентуална среща до окончателното осъждане на Джон Кавендиш. Аз, разбира се, наблюдавах мистър Ингълторп, като се надявах, че рано или късно той ще ме заведе до тайника си. Но той беше прекалено умен, за да се остави на случайността. Писмото беше на безопасно място — щом никой не го е потърсил там през първата седмица, вероятността да го открият по-нататък е ставала все по-малка. Ако не беше вашата щастлива забележка, може би никога нямаше да го предадем на правосъдието.

— Сега разбирам. Кога обаче заподозряхте мис Хауърд за пръв път?

— Когато разбрах, че излъга пред журито за писмото, което е получила от мисис Ингълторп.

— Защо? Какво е излъгала?

— Виждали ли сте писмото? Спомняте ли си общия му вид?

— Да, горе-долу.

— Тогава сигурно помните, че мисис Ингълторп пише много отчетливо и че оставя голямо разстояние между думите. Но ако погледнете датата в горната част на листа, ще забележите, че „17 юли“ доста се отличава в това отношение. Разбирате ли ме?

— Не — признах аз, — не разбирам.

— Значи не виждате, че писмото не е било писано на 17, а на 7 — деня след заминаването на мис Хауърд? Единицата е била написана преди седмицата, за да се получи „17“.

— Но защо?

— Точно това се питах и аз. Защо мис Хауърд ще крие писмото, написано на 17 юли и ще показва вместо него подправеното? Защото не е искала да покаже писмото от 17 юли. И отново — защо? И тогава веднага в мен се роди подозрение. Спомняте си думите ми, че човек трябва да се пази от хора, които не казват истината, нали?

— Но нали все пак — извиках аз — след това ми посочихте две причини, поради които мис Хауърд не е можела да извърши престъплението!

— При това съвсем състоятелни причини — отвърна Поаро. — За дълго време те ми пречеха, докато не видях един важен факт — че тя и Алфред Ингълторп са братовчеди. Не е можела да извърши престъплението сама, но това не и е пречело да бъде съучастница. А другият факт беше онази нейна прекомерна ненавист. Тя е криела съвсем други чувства. Несъмнено между тях е имало някаква интимна връзка, преди той да дойде в Стайлс. Още тогава са били готови с пъкления си план — той да се ожени за тази заможна, но доста глуповата възрастна жена, да я накара да направи завещание, в което му оставя всичките си пари, а след това да постигнат целта си с едно изключително умно замислено престъпление. Ако всичко бе протекло според плана им, вероятно щяха да са напуснали Англия и да заживеят заедно с парите на клетата им жертва. Те са двама много хитри и безскрупулни люде. Докато подозренията са били насочвани към него, тя тихо е подготвяла съвсем различна denouement. Тя пристига от Мидлингам с всички компрометиращи предмети в себе си. Никой не я подозира в нищо. Никой не й обръща внимание, когато влиза и излиза от къщата. Тя скрива стрихнина и очилата в стаята на Джон. Поставя брадата в таванското помещение. По-късно ще се погрижи те да бъдат открити.