Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 103

— Не виждам защо се опитаха да хвърлят вината върху Джон — обадих се аз. — Много по-лесно би било да я припишат на Лорънс.

— Да, но това не е станало преднамерено. Всички улики срещу него бяха в резултат на чиста случайност. В действителност това несъмнено много е ядосало нашите двама злосторници.

— Поведението му не беше подобаващо — отбелязах аз замислено.

— Да. Досещате се, разбира се, какво беше в основата на това?

— Не.

— Не разбрахте ли, че той подозираше мадмоазел Синтия в извършване на престъплението?

— Не — извиках аз изненадано. — Невъзможно!

— Ни най-малко. Същата идея ми дойде и на мен. Точно това имах предвид, когато попитах мистър Уелс първия път за завещанието. Съображенията ми бяха свързани с бромидните прахчета, които тя бе приготвила, както и с неподражаемите й превъплъщения в мъже, за които знаехме от Доркас. Фактически срещу нея имаше повече улики, отколкото срещу който и да е друг.

— Но вие се шегувате, Поаро!

— Не. Да ви кажа ли какво накара мосю Лорънс да пребледнее така, когато влезе пръв в стаята на майка си в онази фатална нощ? Защото докато майка му е лежала в леглото си, явно отровена, над рамото ви той видял, че вратата към стаята на мадмоазел Синтия не е залостена.

— Но той заяви, че я е видял със сложено резе! — извиках аз.

— Точно така — сухо отвърна Поаро. — И именно това затвърди подозренията ми, че не е вярно. Той прикриваше мадмоазел Синтия.

— Но защо ще я прикрива?

— Защото е влюбен в нея.

Аз се изсмях.

— А, Поаро, тук грешите! Зная със сигурност, че той съвсем не е влюбен в нея, напротив — той я мрази.

— И кой ви каза това, mon ami?

— Самата Синтия.

— La pauvre petite! И беше ли разтревожена?

— Каза, че изобщо не я е грижа.

— Което означава със сигурност, че я е грижа, при това извънредно много — отбеляза Поаро. — такива са те — les femmes!

— Това, което ми казахте за Лорънс, е голяма изненада за мен — обадих се аз.

— Но защо? Съвсем очевидно е. Нима мосю Лорънс не се вкисва всеки път, когато мадмоазел Синтия разговаря и се смее с брат му? В продълговатата му глава е влязла мисълта, че мадмоазел Синтия е влюбена в мосю Джон. Когато влиза в стаята на майка си и я вижда явно отровена, той предполага, че мадмоазел Синтия знае нещо по въпроса. Това почти го подлудява. Първо той стъпква чашката за кафе с нозе, защото си спомня, че тя се е качила при майка му предната нощ и защото решава, че не бива съдържанието й да се подлага на анализ. От него момент нататък той упорито, но съвсем безполезно поддържа теорията за „смърт от естествени причини“.