Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 100

Поаро подръпна от малката си цигара, вперил поглед в тавана.

— Изработили са план да хвърлят подозрението върху Джон Кавендиш, като купят стрихнин от селската аптека и се подпишат в регистъра с неговия почерк. В понеделник мисис Ингълторп е щяла да вземе последната доза от лекарството си. Затова в понеделник Алфред Ингълторп нагласява нещата така, че да бъде забелязан от достатъчно хора на отдалечено от селото място. Преди това мис Хауърд разпространява и мислена история за него и за мисис Рейкс, за да има по-нататъшното му мълчание някакво обяснение. В шест часа мис Хауърд, дегизирана като Алфред Ингълторп, влиза в селската аптека и с историята за куче се сдобива със стрихнина и подписва Алфред Ингълторп с почерка на Джон, който предварително е изучила добре. Тъй като обаче подобно нещо не би изглеждало достоверно, ако и Джон разполага с алиби, тя му праща анонимна бележка — пак наподобявайки неговия почерк — която го откарва на усамотено място, където вероятността някой да го срещне на практика не съществува. Дотук всичко е добре. Мис Хауърд се връща в Мидлингам. Алфред Ингълторп се връща в Стайлс. Нищо не би могло да го компрометира, тъй като стрихнинът е в мис Хауърд, а той всъщност е необходим само за да се хвърли подозрението върху Джон Кавендиш. Само че се появява една пречка. Мисис Ингълторп не взема лекарството си тази нощ. Повреденият звънец, отсъствието на Синтия — нагласено от Ингълторп посредством съпругата му — всичко това отива напразно. И тогава той прави грешната си стъпка. Мисис Ингълторп отсъствува и той сяда да пише на своята съучастничка, която, вероятно се страхува той, може да изпадне в паника от провалянето на плана им. Вероятно мисис Ингълторп се е върнала по-рано, отколкото е очаквал. Заловен по този начин и доста притеснен, той бързо затваря писалището си и го заключва. Той се опасява, че ако остане в стаята, ще му се наложи да го отваря отново и тогава мисис Ингълторп ще забележи писмото, преди той да го скрие. Затова излиза и се разхожда из гората, без да допуска, че мисис Ингълторп може да отвори писалището му и да намери уличаващото го писмо. Но, както знаем, точно така става. Мисис Ингълторп го прочита и разбира вероломството на съпруга си и на Ивлин Хауърд, макар, за нещастие, изречението за бромидните прахчета да не предизвиква никаква предупредителна реакция в съзнанието й. Тя съзнава, че се намира в опасност, но не знае какво точно я грози. Решава да не казва нищо на съпруга си, а сяда и пише на адвоката си, повиквайки го на следното утро; решава и да унищожи завещанието, което току-що е приготвила. Запазва обаче фаталното писмо.

— Значи съпругът й е разбил ключалката на кутията заради това писмо, така ли?

— Да, а от огромния риск, на който се е подложил, разбираме, че напълно е осъзнавал важността му. Ако се изключи това писмо, няма нищо друго, което да го свързва с престъплението.

— Само едно не мога да разбера — защо не го е унищожил веднага щом го е взел?