Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 98

Седяхме в библиотеката. Бяха изминали няколко дни, изпълнени с напрежение. На долния етаж Джон и Мари отново бяха заедно, докато Алфред Ингълторп и мис Хауърд се намираха в полицията. Най-сетне имах Поаро само за себе си и очаквах да задоволя все още изгарящото ме любопитство.

Поаро помълча известно време, но най-сетне каза:

— Аз не ви измамих, mon ami. В най-лошия случай ви оставих сам да се измамите.

— Добре, но защо?

— Е, трудно е да се обясни. Вижте какво, приятелю, по природа вие сте толкова честен, изражението ви е толкова прозрачно, че просто е невъзможно да скриете чувствата си! Ако бях ви разкрил идеите си, още при първата ви среща с мистър Алфред Ингълторп този хитър джентълмен щеше — според вашия така изразителен идиом — „да надуши плъх“! И тогава — bon jour на шанса ни да го заловим!

— Мисля, че притежавам повече дипломатичност, отколкото вие допускате.

— Приятелю — с умоляващ глас каза Поаро, — за бога, не се гневете! Помощта ви беше просто неоценима. Именно вашата прекрасна природа ме накара да се спра.

— Да — промърморих аз, вече малко умилостивен, — но все пак можехте да ми подскажете нещо.

— Но аз го направих, приятелю. На няколко пъти. Само че вие не го разбрахте. Спомнете си, казвал ли съм ви някога, че смятам Джон Кавендиш за виновен? Не ви ли казвах точно обратното — че той почти със сигурност ще бъде оправдан?

— Да, но…

— И не говорих ли веднага след това колко трудно ще е да се предаде престъпникът на правосъдието? Не ви ли стана ясно, че имах предвид две напълно различни личности?

— Не — отвърнах аз, — не ми стана ясно.

— Добре тогава — продължи Поаро, — а в началото не ви ли повторих на няколко пъти, че не желаех мистър Ингълторп да бъде арестуван тогава? Това трябва да ви е подсказало нещо.

— Искате да кажете, че сте го подозирали още оттогава?

— Да. Да започнем с това — който и да има изгода от смъртта на мисис Ингълторп, най-голяма изгода би имал съпругът й. Това беше напълно ясно. Когато отидох за пръв път в Стайлс с вас, нямах представа как е било извършено престъплението, но след като поопознах мистър Ингълторп, предположих, че ще е изключително трудно да се открие нещо, което да се свърже с него. Когато пристигнах в имението, веднага разбрах, че завещанието го е изгорила мисис Ингълторп; и тук отново не можете да се оплачете, приятелю, защото направих големи усилия, за да ви внуша значението на този огън в спалнята посред лято.

— Да, да — казах нетърпеливо. — Продължавайте.

— Е, приятелю, както вече казах, мнението ми относно вината на мистър Ингълторп доста се по-разклати. В действителност срещу него имаше толкова много улики, че бях склонен да повярвам в неговата невинност.

— Кога променихте мнението си?

— Когато установих, че колкото повече усилия полагах да го оневиня, толкова повече усилия полагаше пък той, за да бъде арестуван. А когато открих, че Ингълторп няма нищо общо с мисис Рейкс и че всъщност човекът с интереси в тази област е Джон Кавендиш, вече бях съвсем сигурен.