Читать «Набелязана мишена» онлайн - страница 6

Пени гледаше сестра си, като продължаваше да стиска котарака.

— Заплаши ли те? — не знаеше дали трябва да я зашлеви през лицето, или да се опита да я успокои. — Затова ли скри колата в гаража?

— Казах ти вече. Той дори не може да говори. Само диша в слушалката.

— Диша? Това звучи, сякаш си му се обаждала повече от веднъж.

Лия преглътна с усилие.

— Той ми звъня няколко пъти оттогава. И както вече обясних, мълчи.

По-голямата сестра потръпна, щом осъзна смисъла на казаното.

— О, господи — измърмори тя.

Лия бе направила пробив и сега си плащаше за това.

— Много съжалявам — с неприсъщо за нея смущение измърмори тя. — Не знам какво ме накара да му се обадя. Бях потисната.

Тревогата на Пени премина в съчувствие.

— Разбирам те, миличка. И аз бях разстроена — започна да премисля възможностите им. — Е, струва ми се, че за Ерик нищо няма да се промени, след като е научил, че сме се заели с него. Освен ако не изчезне съвсем, от ФБР винаги биха могли да го арестуват.

— Показа ли им вече дневника на татко?

— Не. Срещата ни е насрочена за четвъртък.

— О, боже — въздъхна Лия и разтри рамене, сякаш й беше студено.

— Радвам се, че се премести при мен за известно време — неочаквано каза Пени. — Най-добре е да сме заедно при това положение. — Не й допадаше мисълта, че сестра й може да седи сама и уплашена.

Лия й отправи благодарна усмивка.

През мъркането на Феликс Пени успя да чуе в новините да се споменава нещо за морски тюлени. Веднага насочи вниманието си към телевизора, като направи знак на сестра си да мълчи.

— … североизточен Афганистан най-голямата катастрофа в историята на Специалните части — съобщаваше женски глас. — Засега известните жертви са шестнайсетте войници на борда на военния хеликоптер и трима тюлени, чиито тела са открити близо до мястото на взрива. Лидерите на талибаните твърдят, че са обезглавили четвърти морски тюлен. Въпреки тези изявления мащабната акция по издирването му продължава. Самоличността на изчезналия не е установена.

Докато говорителката съобщаваше за бомбардировката в Ирак, Пени погледна през прозореца към тъмната празна къща на съседа си и сърцето й се сви от съчувствие. Запита се дали командир Монтгомъри познава лично някого от жертвите. Малкото общество на Специалните сили беше изключително сплотено.

— Мислиш ли, че има нещо общо с твоя тюлен? — попита Офелия, проследила погледа й.

— Не — категорично отсече Пени. — Той има висок офицерски чин. Никога не го изпращат на бойната линия. Но вероятно е виждал някои от загиналите — добави тя, убедена, че трагедията ще го засегне дълбоко.

Когато преди година в квартала се завърна почти напълно парализиран ветеран от войната в Ирак, той саморъчно му направи рампа и му осигури транспорт до болницата. Беше изключително внимателен.

Освен това беше висок, мускулест, с изсветляла от слънцето коса и дълбоки зелени очи. Пени му бе хвърлила око от години, но знаеше, че няма никакъв шанс пред красивите жени, които постоянно влизаха и излизаха от джакузито му. Впрочем почти не си бяха разменили и дума, освен задължителните любезни поздрави.