Читать «Набелязана мишена» онлайн - страница 5

— И колко дълго смяташ да останеш? — реши да се осведоми тя, когато вратата на гаража хлопна зад гърбовете им и момичетата останаха на тъмно.

— Не знам — призна Лия. — Нека ти разкажа какво се случи, а после ти прецени сама.

О, господи, това не звучеше никак обещаващо. Обзета от неприятно предчувствие, Пени я поведе през пералното помещение към тристайната къща, която бе купила с много труд и пестене. Бе очаквала да живее тук със съпруга и децата си, но вече беше на двайсет и девет и още не беше омъжена. И ако сестра й продължаваше да се явява толкова често на прага й, вероятно никога нямаше да може да устрои нормално личния си живот.

Офелия остави куфара във фоайето и се отправи към кухнята, като през цялото време нервно чупеше пръсти.

— Ако си гладна, в хладилника все ще се намери нещо — предложи Пени, загледана в косата на сестра си.

Беше почти като нейната, но подстригана на етажи, с предизвикателен бретон. Докато тя самата се обличаше практично и удобно, малката често прехвърляше границите на добрия вкус, като носеше екстравагантни дрехи в дръзки цветове, украсени с пайети, дантела или мъниста.

— Благодаря, не ми се яде — но щом забеляза кутията с пица, веднага си отряза голямо парче.

— Е, какво се е случило? — настоя Пени.

Офелия пренебрегна въпроса.

— Я гледай, не знаех, че имаш котка — подвикна тя и посочи с вилицата към всекидневната.

Котаракът на командир Монтгомъри се навърташе около оставената на масичката чиния.

— Феликс! — скара му се Пени и се втурна да го вземе. — Не е мой. На съседа е.

— Морският тюлен? — вдигна очи към тавана Лия, докато пъхаше в устата си поредната хапка. — Спиш ли с него?

— Не, разбира се — възрази Пени, възмутена от липсата на деликатност у сестра си. — Сега е на някаква мисия. Една от приятелките му трябваше да се грижи за животинчето, но тя не идва достатъчно често, а то обича да си похапва. Нали, Феликс? — продължи, галейки пухкавата глава на котарака. — А сега може ли да се върнем към причината за твоето идване?

Раменете на Офелия увиснаха.

— Ами… първо, туристите вече си заминаха и не изкарвам достатъчно пари като сервитьорка.

— Това се очакваше — каза Пени, която я бе посъветвала да си намери истинска работа още миналата година, когато се бе случило същото.

— Но има и друго — тежко въздъхна сестра й.

Тя вече прехвърляше наум възможно най-лошите сценарии.

— Надявам се, няма нищо общо с дневника на татко — каза почти умолително.

— Опасявам се, че е точно така — тихо призна Лия.

— О, не! Какво си направила?

— Обадих се на Ерик — продължи тя и както обикновено прибегна до стария изпитан номер — неустоимите й тюркоазени очи гледаха тъжно. — Бях малко пийнала и исках да получа някои отговори.

— И какво му каза? — попита Пени, като стисна котарака.

Беше ядосана, че сестра й може би е провалила завинаги шансовете им да получат справедливост.

— Ами, само го питах как може да спи нощем. Не съм го обвинила, че е откраднал рицина или че е убил татко.

— И той какво?

— Нищо. Започна да мрънка и да заеква. Повярвай ми, винаги заеква повече, когато е нервен. А няма от какво да се нервира толкова, освен ако не е уплашен.