Читать «Набелязана мишена» онлайн - страница 3

Без съмнение бунтовниците също го чуваха. Хайде, давай, насърчаваше той мислено и машината, и момчетата си. На врага нямаше да му отнеме много време да забележи катерещите се по склона мъже, още по-малко пък четиритонния хеликоптер, кацащ на върха на възвишението. И сякаш за да направят ситуацията още по-сложна, първите лъчи на зората вече сребрееха на фона на тъмното небе.

Смайли трябваше да продължи напред. Отблъсквайки се с крака, той се закатери по склона. С лекота мъкнеше тежките автомати. А хеликоптерът идваше все по-близо и по-близо и раздираше въздуха като хиляди ангелски криле. Всеки момент очертанията му щяха да се откроят на фона на обгръщащия ги мрак.

Нико и Къри се мъчеха да изкачат последните метри. Джо понечи да напусне позицията си, за да помогне на санитаря, когато двамата мъже се подхлъзнаха и се затъркаляха надолу. Той се втурна ужасен след тях.

Хеликоптерът се появи с оглушителен шум, а те все още бяха далеч от площадката.

— Къри! Нико! — подвикна Джо, когато най-сетне ги откри.

— Не успях да го удържа, сър — обясни Къри.

Раненият беше изгубил съзнание.

— Хвани го за краката — нареди Джо и двамата с усилие помъкнаха Нико нагоре по склона.

Но тогава десетина снаряда прелетяха над главите им. «Кучи синове!» Двамата с Къри се хвърлиха върху Нико. Гранати разровиха земята край тях. Засипваха гърбовете им с пръст и камъни.

Джо усети, че е ранен, и вдигна поглед към хеликоптера. Машината ги очакваше с тревожно ревящи двигатели.

— Да вървим! — изкрещя той, като имаше намерение да изнесат ранения до върха, без да спират.

Нито Нико, нито Къри отговориха. Джо захвърли уредите за нощно виждане.

— Къри! — извика, невярващ на очите си. Черепът на младежа беше разбит, очевидно от паднала отломка от скала. Нагласи микрофона и нареди: — Смайли, слизай долу. И двамата са в безсъзнание.

Вдигна отново поглед, надявайки се хеликоптерът да ги изчака. Сянката на Смайли се мерна бързо точно когато над дефилето прелетяха още четири снаряда.

Джо стисна зъби и залегна. Бум, бум, бум, бум! Целият склон се разтресе. Във въздуха се вдигна стълб от пръст и камъни, които се стовариха като безмилостен дъжд върху гърба му. Когато се надигна, Смайли беше изчезнал. Потърси с ръка очилата за нощно виждане, но и тях ги нямаше.

Последната му надежда беше хеликоптерът. Рампата беше спусната и пристигналите като подкрепление войници притичваха навън, теглейки гранатомет. Джо застана на колене и започна да им маха да слязат при него.

Трябваше му помощ, за да пренесе момчетата, да ги натовари на борда и да ги върне у дома — живи или мъртви. Но това не се случи.

В небето над клисурата като падаща звезда проблесна нов снаряд. Всичко се случи за части от секундата.

В следващия миг хеликоптерът избухна в огнено кълбо. То се издигна като гъба на фона на нощната тъмнина и запрати към командира нажежена струя и дъжд от горящи отломки. Ударната вълна го отхвърли назад, далеч от труповете на Нико и Къри.