Читать «Хари Потър и огненият бокал» онлайн - страница 6

— Аз ви потърсих — отвърна Опаш вече с нескрит яд. — Аз бях този, който ви откри. Аз ви доведох Бърта Джоркинс.

— Вярно е — потвърди вторият мъж, явно развеселен от нещо. — Не бях очаквал такъв проблясък на гениалност от теб, Опаш… макар че, в интерес на истината, ти самият не си предполагал каква полза ще имаме от нея, когато си я хванал, нали?

— Аз… аз си помислих, че ще ни е полезна, господарю…

— Пак лъжеш! — прекъсна го отново другият глас с още по-жестока насмешка. — Въпреки това не отричам, че информацията, която Бърта ни даде, беше безценна. Без нея нямаше да успея да съставя плана и затова ти ще бъдеш възнаграден, Опаш. Ще ти поверя нещо изключително важно за мен — привилегия, за която много от поддръжниците ми биха пожертвали дясната си ръка…

— Н-наистина ли, господарю? Каква… — Опаш като че ли отново бе обзет от ужас.

— Е, Опаш, не искай от мен да разваля изненадата! Твоята роля е накрая… но ти обещавам, че ще те удостоя с честта да си точно толкова полезен, колкото беше Бърта Джоркинс.

— Вие… вие… — Гласът на Опаш изведнъж стана съвсем дрезгав, като че ли устата му бе пресъхнала. — Вие и мен ли… ще… убиете?

— Опаш, Опаш… — успокоително изрече студеният глас. — Защо да те убивам? Убих Бърта, защото нямах друг избор. Не ставаше за нищо след разпита, беше съвсем безполезна. Пък и щеше да предизвика неудобни въпроси, ако се бе върнала в министерството да разкаже, че те е срещнала по време на отпуската си. Магьосници, за които се предполага, че са мъртви, не би трябвало да се натъкват на вещици от Министерството на магията в разни крайпътни странноприемници…

Опаш толкова тихо измърмори нещо, че Франк не го чу, но то предизвика смеха на втория мъж — безжизнен, студен като думите му.

— Възможно било да пренастроим паметта й? Магиите за забрава могат да бъдат развалени от могъщ магьосник, което аз самият доказах, докато я разпитвах. Би било оскърбление за нейната памет да не използваме информацията, която измъкнах от нея, нали, Опаш?

Навън в коридора Франк изведнъж осъзна, че ръката му, стиснала бастуна, се хлъзга от потта. Мъжът със студения глас бе убил жена. И приказваше за това без никакви угризения, напротив — с насмешка. Той бе опасен, луд. А замисляше и още убийства… това момче, Хари Потър, което и да е то… беше в опасност.

Франк знаеше какво трябва да стори. Сега бе моментът да съобщи в полицията. Щеше да се измъкне от къщата и да иде право до телефонната кабина в селото. Но студеният глас отново заговори и Франк остана на мястото си, вцепенен и цял в слух.

— Само още едно проклятие… Моят верен слуга в „Хогуортс“… Хари Потър ще бъде мой, Опаш. Това е. Никакви спорове повече! Но тихо… мисля, че чух Наджини…

Изведнъж гласът на мъжа се промени. Той съскаше и хриптеше, като че ли не можеше да си поеме въздух, Франк никога не бе чувал подобни звуци и реши, че онзи е получил някакъв пристъп.

И тогава градинарят долови шум от движение зад себе си в тъмния коридор. Обърна се да погледне и се втрещи.

Нещо пълзеше към него по пода на дългия коридор и когато попадна в снопа светлина, минаващ през отворената врата, Франк с ужас осъзна, че това е гигантска змия, дълга почти четири метра. Загубил ума и дума от страх, старецът се втренчи в приплъзващото се туловище, което се приближаваше все повече и повече, оставяйки след себе си широка извита диря в дебелия слой прах по пода. Франк нямаше къде да избяга — в стаята двамата мъже крояха пъкления си план, а в коридора влечугото несъмнено щеше да го убие…