Читать «Хари Потър и огненият бокал» онлайн - страница 5

— Може да се направи и без Хари Потър, господарю.

Последва по-дълга пауза и едва тогава изхриптя другият глас:

— Без Хари Потър ли? Аха… Сега разбирам…

— Господарю, не го казвам, за да предпазя момчето! — почти изцвърча Опаш. — Не ме е грижа за него, изобщо не ме е грижа! Просто… ако използваме друг магьосник или вещица… който и да е… всичко може да стане далеч по-бързо! Стига да ми позволите да ви оставя за малко… Нали знаете колко добре мога да се преобразявам… За по-малко от два дни ще доведа някой подходящ.

— Бих могъл да използвам и друг магьосник… — тихо каза леденият глас. — Така е…

— Наистина, господарю — с облекчение се обади Опаш. — Много трудно ще пипнем Хари Потър. Така добре е защитен…

— И ти се наемаш да ми доведеш негов заместник, а? Чудя се… дали не си се уморил да се грижиш за мен, Опаш? Дали твоето предложение да променим плана не означава намерение да ме изоставиш?

— Ама господарю! Аз… аз нямам… и през ум не ми е минавало да ви изоставя…

— Не ме лъжи! — просъска вторият глас. — Не можеш да ме заблудиш, Опаш! Съжаляваш, че се върна при мен. Отвращаваш се от мен. Виждам как потръпваш, като ме гледаш, усещам как се сепваш, когато ме докоснеш…

— Не е вярно! Предаността ми към моя господар…

— Предаността ти не е нищо друго, освен малодушие. Ти не би дошъл при мен, ако имаше къде другаде да идеш. Как ще оцелея без теб, като трябва да се храня през няколко часа? Кой ще изцежда Наджини?

— Но вие изглеждате много по-силен, господарю…

— Лъжец! — изхриптя вторият глас. — Изобщо не съм по-силен и за няколко дни ще ме напуснат и малкото сили, които успях да възстановя под нескопосаните ти грижи. Млъкни!

Опаш, който до този момент пелтечеше несвързано, сякаш онемя. Няколко секунди Франк долавяше само прашенето на огъня. После вторият мъж отново заговори, този път със съскащ шепот:

— Имам си причини да използвам тъкмо това момче, както вече ти казах, и не ми трябва никой друг. Чаках цели тринайсет години. Мога да почакам още няколко месеца. Колкото до закрилата над момчето, убеден съм, че планът ми ще успее. Искам само малко смелост от теб, Опаш… и не я ли намериш, ще изпиташ гнева на Лорд Волдемор с цялата му сила…

— Господарю, чуйте ме! — рече Опаш с паника в гласа. — Докато пътувахме, премислях плана… Господарю мой, изчезването на Бърта Джоркинс скоро ще бъде забелязано, и ако продължим… ако аз му отправя проклятието…

— Ако? — изхриптя другият. — Ако? Ако точно следваш плана, Опаш, в министерството никога не ще узнаят, че и някой друг е изчезнал. Ще го направиш тихо, без много шум. Бих искал аз лично да мога да свърша тази работа, но в това състояние… Хайде, Опаш, отстраняваме само още една пречка и пътят ни към Хари Потър е свободен. Не искам от теб да го правиш сам. Дотогава моят предан слуга вече ще се е присъединил към нас…

— Аз съм ваш предан слуга — каза Опаш с лека нотка на недоволство в гласа.

— Опаш, нужен ми е някой с ум в главата и с непоколебима вярност, а ти за съжаление не отговаряш на нито едно от тези условия.