Читать «Хари Потър и огненият бокал» онлайн - страница 4

Наистина имаше огън, но беше запален в камината. Това изненада стареца. Той застина неподвижно и внимателно се заслуша в мъжкия глас, долитащ от вътрешността на стаята. Мъжът говореше тихо и боязливо.

— Остана малко в бутилката, господарю, ако сте гладен.

— По-късно — отвърна друг глас. Той също бе мъжки, но някак особено пронизителен и смразяващ, като внезапен полъх на леденостуден вятър. От този глас редките косъмчета по врата на Франк настръхнаха. — Приближи ме до огъня, Опаш.

Градинарят обърна дясното си ухо към вратата, за да чува по-добре. Долови звук от поставяне на бутилка върху твърда повърхност, а след това стържещ шум от движение на тежък стол по пода. За момент видя дребен мъж с гръб към вратата да бута едно кресло. Той бе загърнат в дълго черно наметало, темето му бе съвсем плешиво. После отново се скри навътре.

— Къде е Наджини? — попита студеният глас.

— Не… не зная, господарю — отвърна другият неспокойно. — Май тръгна да изследва къщата…

— Да изцедиш, преди да си легнем, Опаш — нареди вторият глас. — Ще имам нужда от храна и през нощта. Пътуването страшно ме изтощи.

Сбърчил чело, Франк наклони ухо още по-близо до вратата и напрегна слух. След кратко мълчание мъжът на име Опаш заговори отново.

— Господарю, може ли да ви попитам колко време ще останем тук?

— Една седмица — отвърна студеният глас. — Но може и по-дълго. Мястото е сравнително удобно, а и няма начин да продължим по плана засега. Ще е глупаво да действаме преди края на Световното първенство по куидич.

Франк пъхна своя изкривен показалец в ухото си и го развъртя. Вероятно заради наслоилата се ушна кал той бе чул думата „куидич“, а такава дума изобщо не съществуваше.

— Световното първенство по куидич ли, господарю? — повтори Опаш. (Франк заби показалеца още по-дълбоко в ухото си.) — Простете, но… не разбирам… защо да чакаме края на Световното първенство?

— Защото, глупако, точно сега магьосниците от цял свят се стичат в страната. Всички служители от Министерството на магията си пъхат носовете навсякъде да надушат необичайни действия и си отварят очите на четири, като проверяват самоличността на всеки. Побъркали са се на тема сигурност — да не би мъгълите да заподозрат, че става нещо. Ето защо ние ще изчакаме.

Франк се отказа да прочиства ухото си. Той ясно бе чул „магьосници“, „Министерство на магията“ и „мъгъли“. Без съмнение това бяха някакви тайни думи, а старецът можеше да се досети само за два вида хора, които използват кодиран език — шпионите и престъпниците. Той стисна още по-здраво бастуна си и още по-съсредоточено се заслуша.

— Господарят значи е решил твърдо? — промълви Опаш.

— Разбира се, че съм решил, Опаш! — отвърна със заплашителна нотка студеният глас.

След кратко мълчание Опаш отново заговори. Думите сякаш се изтъркаляха от устата му една след друга, като че бързаше да ги изрече, преди да е изгубил смелост.