Читать «Хари Потър и затворникът от Азкабан» онлайн - страница 7
Джоан Роулинг
— Оооп!
Книгата се затвори върху пръстите му, после се изхлузи покрай него, все още поклащайки се на кориците си. Хари запълзя след нея, метна се напред и успя да я затисне. В съседната стая вуйчо Върнън изсумтя шумно и сънливо.
Хедуиг и Ерол любопитно наблюдаваха как Хари пъхна под мишница съпротивляващата се книга, отиде бързо до скрина, измъкна оттам един колан и го стегна около нея.
Мили Хари,
Честит рожден ден!
Реших, че това ще ти е от полза следващата година. Засега толкоз. Ще говорим, като се видим.
Дано мъгълите да се държат добре с теб!
Всичко хубаво,
Хагрид
На Хари му се стори доста страховито, че една хапеща книга може да му бъде полезна, но с широка щастлива усмивка, каквато отдавна не се бе появявала на лицето му, постави картичката от Хагрид до тези от Рон и Хърмаяни. Оставаше му да прочете само писмото от „Хогуортс“.
Направи му впечатлени, че е доста дебело. Отвори плика, извади първата страница от пергамент и зачете:
Уважаеми господин Потър,
Напомняме ви, че новата учебна година започва на първи септември. Експрес „Хогуортс“ ще отпътува от гара Кингс Крос, перон Девет и три четвърти, точно в единадесет часа.
В определени неделни дни третокурсниците ще имат възможност да посещават село Хогсмийд. Прилагаме формуляр за разрешение, който трябва да бъде подписан от родителите или настойниците.
Приложен е и списък на книгите и учебниците за следващата година.
С уважение,
Професор М. Макгонъгол,
заместник-директор
Хари извади формуляра и го разгледа. Усмивката му бе изчезнала. Колко хубаво щеше да бъде, ако можеше да посети Хогсмийд някоя неделя! Знаеше, че в селцето живеят само магьосници, но никога не бе стъпвал там. Как изобщо би могъл да склони вуйчо Върнън и леля Петуния да подпишат разрешителното?!
Погледна към будилника — беше два часа след полунощ.
Хари реши, че ще мисли за Хогсмийд и формуляра сутринта, пъхна се пак в леглото и задраска още един ден в квадратчетата, които си беше начертал, за да отмята дните до завръщането си в „Хогуортс“. После свали очилата и си легна с отворени очи, вперени в трите картички за рожденния му ден.
Колкото и необикновен да беше, в този момент Хари се чувстваше момче като всички други. За пръв път в живота си бе щастлив, че има рожден ден.
ГЛАВА ВТОРА
ГОЛЯМАТА ГРЕШКА НА ЛЕЛЯ МАРДЖ
Като слезе за закуска на следващата сутрин, Хари завари тримата Дърсли седнали край кухненската маса срещу новия телевизор. Това бе подаръкът на Дъдли при пристигането му у дома за ваканцията, защото той все се оплакваше, че пътят между хладилника в кухнята и телевизора в дневната бил много дълъг. Така Дъдли бе прекарал по-голяма част от лятото в кухнята, приковал в екрана малките си свински очички, а петте пластта на розовата му брадичка се тресяха, докато той непрекъснато дъвчеше.
