Читать «Хари Потър и затворникът от Азкабан» онлайн - страница 6

Хари се засмя, остави писмото на Хърмаяни и взе подаръка й. Беше доста тежък. Доколкото познаваше приятелката си, сигурно му изпращаше голяма книга, пълна със сложни магии. Но грешеше. Сърцето му направо щеше да изхвръкне, като скъса хартията и видя несесер от гладка черна кожа със сребърен надпис отгоре — Комплект принадлежности за метла.

— О, Хърмаяни! — прошепна Хари, докато отваряше ципа да погледне вътре.

Там имаше голямо бурканче лак за фино полиране на дървени дръжки от „Флитууд“, чифт лъскави сребърни щипки за стърчащи клонки, месингов компас за прикрепване към метлата при дълги преходи и Наръчник за ползване на метлата.

Освен за приятелите си от „Хогуортс“, Хари много тъгуваше и за мачовете по куидич — най-популярният спорт в магическия свят. Твърде опасен и силно вълнуващ, той се играеше във въздуха на метли с дълги дръжки. Хари се беше оказал много добър играч и стана най-младият от един век насам член на куидичен отбор в училището. Той много се гордееше със своята състезателна метла „Нимбус две хиляди“.

Остави настрана кожения несесер и последния пакет. Веднага разпозна неравния почерк върху кафявата хартия — беше на Хагрид, пазача на дивеча в „Хогуортс“. Разкъса горния слой на хартията и забеляза нещо зелено и кожено, но още преди да успее да го разопакова, пакетът потръпна някак особено, а онова, което беше в него, звучно изщрака — сякаш с челюсти.

Хари замръзна. Знаеше, че Хагрид никога няма умишлено да му изпрати нещо опасно, но се беше убедил, че на пазача му липсват обичайните човешки представи за опасните неща. Хагрид се беше сприятелявал с гигантски паяци, купил бе зло триглаво куче от непознат човек в кръчма и бе вмъкнал тайно в къщурката си яйце от змей.

Хари внимателно натисна с пръст пакета. Той пак изщрака. Момчето се пресегна за лампата на нощното си шкафче, стисна я здраво в ръка и я вдигна над главата си, готово да удря. После хвана с другата ръка остатъка от хартията и дръпна.

Отвътре изпадна… книга. Хари едва успя да види красивата й зелена подвързия с блестящо златно заглавие „Чудовищна книга за чудовища“, преди тя да се вдигне на ръбче и да защъка под наклон по леглото като някой полудял паяк.

— Уф! — измърмори Хари.

Книгата скочи от леглото, тупна шумно на пода и бързо се затътри из стаята. Хари я последва. Книгата се скри в тъмното под писалището му. Като се молеше Дърсли да спят непробудно, Хари се смъкна на колене и се опита да я улови.